Едва ли е случайност, че боксът е най-популярният сред бойните спортове. Да, MMA набира популярност, борбата е по-стара от света, а каратето е цял начин на живот. Боксът обаче е онази класика, която винаги изниква в съзнанието, когато се сетим за старомодното физическо разрешаване на конфликти.
Със сигурност всички знаете, че има две направления на тази дисциплина – професионална и аматьорска. Интересното е, че и в двата случая атлетите са професионалисти. Все пак това е дефиницията на работа, с която си изкарваме прехраната.
Двете дисциплини имат своите съществени разлики в правила и сега ще се опитаме да ги очертаем достатъчно подробно, за да не останат съмнения у читателите, които тепърва се запознават с този спорт.
Най-очевидната разлика е от факта, че аматьорите носят каски, докато професионалистите – не. Големината на ръкавиците също е осезаемо различна, за да може по-малките и тънки ръкавици да нанасят повече щети при профитата.
Една привидно незначителна, но много важна разлика е в отброяването за нокдаун. При аматьорите съдията брои до 8, а при професионалистите до 10. Това е времето, в което боксьорите трябва да се изправят на крака и да убедят арбитъра, че са в състояние да се отбраняват срещу съперника.
Точкуването има може би най-много допирни точки между двете направления. И в двата случая се дават 10 точки на рунд за този, който е доминирал, и 9 точки за този, който е отстъпил. При аматьорите обаче се следи най-вече за три фактора от играта – конкурентност, тактически план и точни попадения. При профитата с най-голяма тежест е реализирането на нокдаун, макар и другите три елемента да носят своята тежест в преценката. Реализирането на нокдаун автоматично намалява точковия актив на потърпевшия с един пункт за рунда.
Продължителността на мачовете е доста разтегливо понятие на професионалния ринг. Там може да видим срещи от по 4, 6, 8, 10 и дори от 12 рунда. По правило шампионските сблъсъци се провеждат именно в най-дълъг период. Времетраенето на рундовете също е променлива, макар най-често организаторите да залагат на ритъм от по 3 минути. Прави се обаче разлика от това дали се боксират мъже или жени. По-осезаема и фиксирана е тя при аматьорите. Дамите там прекарват по 2 минути на рунд в рамките на 4 части, докато мъжете се бият по 3 минути в 3 рунда.
Знаете ли, че размерът на ринга също може да се променя? Тук обаче не е въпрос на аматьори и професионалисти, а на решение от организаторите за различните турнири. Квадратурата може да е между 4-7 кв. м.
Стигнахме и до най-важната част – парите. Професионалните боксьори имат правото и свободата да договарят своите хонорари за всеки свой мач. Колегите им от аматьорски бокс нямат тази привилегия, но могат да разчитат на сигурен приход под формата на заплата. Тя може да идва от клуба, за който се състезават, или от националната гарнитура, към която принадлежат. Не е изключено да има и награден фонд за различните турнири, който се разпределя пропорционално между участниците и тяхното крайно класиране. При профитата е съвсем нормално понякога победителят да получи по-малко пари от пораженеца, просто защото е успял да се договори за това преди самата среща.
Неписано правило е, че добрият професионалист има успешна аматьорска кариера. Това гарантира, че е попил достатъчно добре от основите на спорта, след което е успял да приложи наученото с много по-висок риск от нараняване. Има все пак и изключения. Не е задължително да си олимпийски медалист, за да се добереш до световната титла. Един от най-ярките примери е Майк Тайсън, който държи рекорда за най-млад шампион в историята на 20 години, 4 месеца и 23 дни. Разбира се, и той има своите успехи с шлема в детските си години, но това е доста далеч от олимпийското злато на Антъни Джошуа или Олександър Усик.
