Думата „Ус“ в Киокушин карате не е просто обръщение – тя е символ, който обединява търпение, уважение и дълбоко ценене на бойното изкуство. Истинската сила не се измерва само в победите на татамито, а в способността да се бориш с вътрешните си слабости, да преодоляваш страховете си и да се развиваш непрестанно. Чрез всяка тренировка, чрез всяко поклонение, ние се стремим да запазим духа на самоуважение и почит, които правят всяко бойно изкуство толкова уникално.
Когато влезеш в дожото, първото нещо, което усвояваш, е изкуството на уважението – ритуалът на „Ус“. В този момент, преди да стъпиш в света на киокушин, се прекланяш пред залата, предавайки дълбока почит към духа и традициите, които я изпълват. Всеки път, когато влизаш и излизаш от залата, трябва да се обърнеш с отношение към нея. При влизането се отправяш към треньора, към водещия на тренировката, където отново изричаш „Ус“, като символ на готовността си да учиш и да приемаш знанието, което ще ти бъде предадено.
Тежките тренировки, през които преминава всеки каратист, не са акт на егоизъм, а начин да се погрижиш за себе си – начин да се уважаваш. Всеки удар, всяко движение е част от борбата с личните ти ограничения. И когато настъпи моментът, в който желанието да се откажеш те обгръща, истинското изпитание започва: да се изправиш срещу собствените си страхове, да победиш вътрешната си слабост и да повярваш, че можеш да се справиш. Това е същината на „Ус“.
По време на състезания, когато стъпиш на татамито, ритуалът не спира – с почитен поклон поздравяваш при стъпване на татамито, след което обръщаш вниманието си към съдиите и съперника си, изразявайки уважение и признателност към тяхната роля в бойното изкуство. Независимо дали печелиш или губиш, завършваш с това едно просто, но мощно „Ус“, който е вечен акт на почит и уважение. Това е първата стъпка към истинската дисциплина и пътят към вътрешната сила, която издига всеки каратист до нива на истинско майсторство.
„Ус“ е нашия сигнал да даваме най-доброто от себе си – да се борим с упоритост, да ценим всеки момент, в който усъвършенстваме уменията и знанието си. Този обет ни напомня, че истинската сила се крие в способността ни да живеем с чест, самоуважение и постоянство. Чрез всяка тренировка, чрез всяко поклонение, ние се свързваме с дълбоката традиция на киокушин и се стремим към личностно израстване.
Ус!
