В серия от материали, посветени на японското сумо, ще ви запознаем с този древен спорт, идващ от „Страната на изгряващото слънце“.
В миналата статия разгледахме колко и кои състезатели са получавали втория по сила индивидуален ранг в сумото, а именно „озеки“. В тази ще ви покажем, кои държави са имали и имат представители в този спорт.
Японското сумо е един от най-древните спортове като до началото на 20 век се е практикувал само в Япония. Поради този факт до онзи момент няма нито един сумист от друга държава, който да е бил част от този спорт.
Южна и Северна Корея, както и САЩ и Русия са едни от първите държави с представители в сумото, извън Япония. Американецът Хирага Шожи се бори на дохьото между 1934 и 1938 г. Руснакът Ваканомори Йошимицу пък е част от японското сумо от 1835 до 1942 г. Севетнокореецът Рикидозан Мицухиро стига до третия ранг в сумото – „секиваке“ между 1940 и 1950 г., в годините, в които Корея е част от Япония.
Скоростното разширяване на географията на японското сумо става възможно през втората половина на 20 век. От тогава насам цели 25 държави съумяват да наложат свои представители в този спорт. Радостното е, че България е една от тези страни.
Постепенно след военните години азиатската страна се отваря за света. Страни като Бразилия, Аржентина, Филипините и Самоа навлизат с няколко свои сумисти в най-аристократичния спорт в Япония. Малки държави като Тайван и Тонга също остават диря в японското сумо. Тайван имат цели 11 състезатели, а Тонга 9. Въпреки това нито един от тях не достига до най-високото ниво – дивизия „макуучи“.
Китай, Канада, Египет, Хонконг, Индонезия, Казахстан, Парагвай и Шри Ланка са останалите държави, които са представени от свои състезатели в някоя от дивизиите в сумото.
Седем са страните от Европа имали представител в най-древния японски спорт. Вече стана ясно, че Русия първа прокарва свой сумист в този спорт. През 1989г. и Нейтън Джон Стрейндж от Англия се пробва в сумото, но той стига до 5-та дивизия-„джонидан“ и се задържа там за по-малко от година. Истинската вълна от европейци навлиза в началото на 21-ви век. Много от тях правят и страхотни кариери, а лидер сред всички от Европа е българинът Калоян Махлянов – Котоошу. Той дебютира през 2002 г. и се изкачва до втория по сила ранг „озеки“, превръщайки се в първия европеец, носещ тази индивидуална титла. Преди него от европейците дебютират Таканояма (Чехия – 2001 г.), Кокай (Грузия – 2001г.). Сред по-изявените сумисти от Европа, заедно с Котоошу са естонецът Баруто, грузинците Точиношин и Гагамару, руснаците Амууру, Аран, Хакурозан, Рохо и Ваканохо, както и друг българин – Даниел Иванов- Аояма, който продължава да слави страната ни в този спорт. България има и трети представител в сумото – Торакио. Истинското име на Торакио е Венцислав Кацаров, който стига до дивизия „санданме“, но през тази година се отказа,
завръщайки се в България.
Унгария е седмата страна от Стария континент с представител в японското сумо. Атила Тот или както е прозвището му Масутоо се подвизава в долните дивизии от 2005 г. до момента.
Задавате си въпроса дали не липсва още една държава, за което не сме писали нищо. Да, прави сте. Защото за нея може да се пише много. Това е Монголия. В следващата статия, посветена на сумото, ще разгледаме най-силната страна в този спорт в момента.
