Един от най-успешните български боксьори през последните 10 години Симеон Чамов се завърна в края на миналата година. Участникът на олимпийските игри в Рио де Жанейро отново ще се опита да се бие на най-големия спортен форум. В почивния ден от лагера на националния отбор в Шефийлд (Анг) 29-годишният боец сподели за „България Днес“ какви са неговите планове.
Г-н Чамов, как преминава лагерът в Шефийлд?
– Тук сме с още няколко отбора. Направихме няколко спаринга. Англичаните имат четирима боксьори в моята категория и се бия с тях. Не им отстъпвам.
Завърнахте се след дълго отсъствие. Каква беше причината отново да сложите ръкавиците?
– Нямаше ме две години и половина. Бях се наситил на бокс. Гледах моя приятел и съотборник Радо Панталеев на световното първенство през миналата година, където спечели бронзов медал. Предаваха пряко по интернет мачовете. Преди него бяха битките в моята категория до 75 кг. Като наблюдавах боксьорите, си казах, че мога да ги бия. След това, когато сложих отново ръкавиците, видях, че няма да е толкова лесно.
Достигате ли вече оптималната форма?
– Засега всичко е наред, но още съм далеч от нея. Постепенно връщам формата. Целта ми е да се бия на Олимпийските игри в Токио. Затова се завърнах. Не се интересувам от други състезания. На 14 март ще участваме на олимпийската квалификация. Там ще се види.
Една от причините за вашето отказване беше дългогодишната травма на ръката. Какво е състоянието в момента?
– Преди време се оперирах, но не това беше причината за спирането. Плюсът в момента е, че съм здрав като чук. Почивката ми се отрази добре.
Започнахте да тренирате с доказан специалист като Борислав Бояджиев. Как се спряхте на него?
– Той ми е първият треньор. Винаги сме се разбирали добре. Седнахме на едно кафе и поговорихме какво може да се направи. Залата е близо до моята работа. В момента съм шофьор и охрана. Работя за много готин човек, с когото сме се разбрали да тренирам. Сега се освободих за един месец, за да отида на лагера в Англия и на квалификациите. В началото мислех, че ще бъде по-лесно, но вече няма връщане назад. Щом съм се захванал, ще карам докрай.