Както всеки професионален спорт, боксът е пълен с звезди , които са олицетворение на цели епохи.
Всички знаем за великите победи на Али, Фрейзър, Джейк ЛаМота, Тайсън, Шугър Рей Ленърд, Роки Марчиано и много др. Хора, които по един или друг начин са надраснали спорта си и са се превърнали в икони за много хора по целия свят.
За тях се е изписало и изчело неимоверно много – постижения, титли, мачове…
Вместо това, днес ще обърнем внимание на 5 малко известни факти и рекорди в профи бокса, които са били достояние на малко хора или просто са потънали в забрава благодарение на времето.
5. Най-младият и най-възрастният световен шампион
Уилфред Бенитес от Пуерто Рико е най-младият световен шампион сред професионалистите. „Радарът“, както е неговия прякор, влиза в учебниците по история на „сладката наука“ на едва 17-годишна възраст. Тогава младокът се изправя срещу прочутия колумбиец Антонио Сервантес, който е световен шампион на WBA в полусредна категория. Шампионът е с 14 години по-възрастен от претендента. Срещата се провежда на 6-ти март 1976 г. и след изиграването на всичките 15 рунда, Бенитес е определен за победител по точки. Бернард Хопкинс пък е най-възрастният профи боксьор, който става шампион на света. „Извънземното“ е считан за един от най-великите боксьори на всички времена и без този успех, но това само доказва какви късметлии са феновете, които са имали възможността да го наблюдават на живо или по телевизията. Хопкинс печели пояса на WBC в лека тежка категория през май 2011-та на 46 години (и 126 дни). Три години по-късно американецът подобрява собствения си рекорд. На 19.04.2014 г. той побеждава Бейбут Шуменов и запазва пояса си на IBF, добавяйки и тази на WBA. В деня на победата Бернард е на 49 години и 94 дни!
4. Най-краткият шампионски двубой
Да стигнеш до мач за световна титла и да загубиш за 20 секунди… Това е съдбата на Джей Бел, който през 1993 г. губи двубоя си за титлата на WBC в средна категория. Шампион по това време е изгряващата звезда на Дон Кинг – Джералд Макленан. Американецът е считан за „следващия Тайсън“. Бел си осигурява мач за пояса след като записва 7 поредни победи в началото на ’90-те. Точно 12 секунди след началото на срещата Макленан пласира свиреп ъперкът в тялото на противника си, а след още толкова реферът вече е прекратил отброяването. За краткото си време между въжетата Бел посяга 4 пъти към противника си, но без никакъв успех.
3. Най-краткият път до световната титла в тежка категория
Без значение от дивизията, в професионалния бокс трябва да изядеш много хляб и бой, за да стигнеш до мач за световната титла. Не такъв обаче е случаят с незабравимия Леон Спинкс. Американецът прави своя дебют на 23-годишна възраст в началото на 1977 г. 13 месеца по-късно, 6 победи и един равен му осигуряват участие в двубой със самия Мохамед Али. Мач за абсолютната титла в тежка категория. Младокът изкарва всичките 15 рунда срещу далеч по-опитния си съперник и печели по точки след изиграването на тежки 15 рунда. 7 месеца по-късно двамата си дават реванш, но този път Али печели след нови 45 минути непрестанна битка.
2. Наследниците на Джо Фрейзър и кратките им боксови кариери
Едно от най-трудните неща е да победиш сянката на родителите си. А когато става въпрос за родител като Джо Фрейзър, то това се превръща в мисията невъзможна. Великият шампион от миналото има 11 деца, като две от тях тръгват по стъпките на баща си – Марвис Фрейзър и Джаки Фрейзър-Лайд. Марвис дебютира в профи бокса на 20-годишна възраст. Баща му, разбира се, е част от треньорския му екип. Кариерата му обаче продължава едва 8 години, в който допуска само две загуби. И двете с нокаут в първия рунд. Едната от Лари Холмс, другата от Майк Тайсън. Младият Майк се справя с Фрейзър-младши за 30 секунди, като това е и най-бързият му нокаут. Джаки Фрейзър-Лайд прави дебют в женския бокс през 2000 г и приключва през 2004-та. Печели 13 срещи, една несъстояла се и една загуба. Поражението ѝ идва от Лейла Али – дъщерята на Мохамед Али. Срещата между двете се провежда през 2001 г. и остава в историята като първото платено събитие, което е оглавено от жени.
1. Да си световен шампион, без да си победил шампиона… или претендента
В бойните спортове има едно правило, което гласи, че за бъдеш най-добрия, трябва да победиш най-добрия. Забравих да спомена, че е неписано правило. И то си има изключения. В нашия случай това е машината от ’60-те и ’70-те на миналия век – Кен Нортън. Американецът се състезава по времето на Мохамед Али, Джо Фрейзър, Сони Листън, Джордж Форман и др. През 1978 г. дори печели световната титла на WBC, но парадоксалното в случая е, че не я печели на ринга. През лятото на спомената година Нортън има за противник изгряващата звезда Лари Холмс. Титлата по това време е собственост на Леон Спинкс, който както по-рано видяхте, побеждава Мохамед Али. Той обаче избира да даде реванш на „Най-великия“, вместо да се бие със задължителния претендент в лицето на Нортън. Отоговрът на Световния боксов съвет не закъснява и те отнемат титлата от Спинкс, но вместо да я овакантят, я дават на Кен Нортън. Той обаче не успява да я защити и още в първия си мач губи от Лари Холмс по точки.
