Богомил Атанасов Точев е заслужил деятел на физическата култура и спорта, заслужил треньор по борба и заслужил съдия по борба. Той е доайенът на дисциплината в Петрич, където е пратен, след като завършва ВИФ „Г. Димитров“ – в наши дни Национална спортна академия (НСА).
Точев е едно от най-големите имена в българската борба. Разказва с ръка на сърцето за красивата си родина на три континента, където изнася лекции на три различни езика. Ерудит с енциклопедични познания в областта на историята и спорта, изградил редица шампиони на тепиха и в живота.
Boec.BG Ви представя интервю в три части с големия Богомил Точев, в което ще се запознаете с редки и забравени истории. Третата е посветена на любопитното предложение, което получава по време на двуседмичния си престой в Португалия през 1976 година, реакцията на социалистическата власт у нас и неофициалния първи български медал от Олимпийски игри – в Атина 1896 година, който изпреварва с повече от половин век този от Хелзинки 1952.
ЗА „ПОРТУГАЛСКОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ“
„В Португалия бях много добре приет и посрещнат лично от президента на федерацията им по борба и от този на олимпийския им комитет. Един ден двамата ме взеха в кола и обиколихме целия Лисабон. Казаха ми: „Избери си квартал, избери си жилищен блок и етаж. Кажи кой апартамент ти е харесал, оставаш тук със семейството ти, ние ще се оправим как да ги доведем“. След време разбрах, че изпратеното от тях писмо, че ме искат за треньор е попаднало в ръцете на злонамерени приятели… След 2-3 месеца президентът на олимпийския им комитет гостува в България по повод едно Европейско първенство. Когато ги попитах защо не са изпратили писмо с официална покана той ми отвърна: „Как да не сме изпратили, ние получихме отговор, че вие сте много зает и ангажиран. С подобни предложения българските борци ни посрещаха и в Полша, Тунис, Мароко, Либия, Сирия, и навсякъде.“
ЧЕСТО ЗАДАВАНИЯТ ВЪПРОС
„Във всички страни ме питаха: „Господине, защо не ни давате сведения как ги правите световните и олимпийски шампиони?“. Отнасяха се с голямо уважение към нас българите, особено в анатомията и физиологията на борбата. Нацията ни е борческа, силова и интелектуална.“
ЗА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ОЛИМПИЙСКИ МЕДАЛ – 1896 ГОДИНА!
„Спечелен е от българче, което е било взето за ратай, говедарче. Било е от родопския край. На село е побеждавало всички и гръцки чорбаджия го е взел да се бори от негово име. По-късно българчето отива на Олимпийските игри в Атина 1896 година и взима медал. По това време те имали еднакъв фон от двете страни и не може да се каже дали е било първо или трето място!“
Стефан Данаилов тренирал борба за филма „На всеки километър“
