Половин вековен юбилей от втората си олимпийска титла отбеляза днес Боян Радев. Една от легендите в родната борба се качи на най-високата спортна стълбичка за втори път в кариерата си на Игрите в Мекскико през 1968 г. По този повод от Българския олимпийски комитет му организираха тържествена церемония, на която Радев получи и специално отличие от президента на Международната федерация по борба (UWW) Ненад Лалович. Призът му бе връчен от Цено Ценов, вицепрезидент на световтата централа президент н
а европейската борба.
„Боян Радев е епоха, плакат на световната борба. Той откри нов е етап от развитието на класическата борба. А и не веднъж сме давали примери за притегателната сила на хората от спорта към изкуството. И Боян Радев е един от тях. Той е най-изявеният колекционер не само в България, но и в света. Той е човек, от който всички се нуждаем“, заяви Ценов.
Славният ни борец е първият българин – двукратен олимпийски шампион. 50-ата годишнина от втората си титла отпразнува в компанията на семейството, близки, приятели и медии. Сред гостите бяха много олимпийски шампиони и медалисти от големи първенства, като Мария Гроздева, Петър Киров, Ваня Гешева, Здравка Йорданова, Валентин Райчев, Йорданка Благоева, Живко Вангелов и други, както и Слави Славов, личен треньор на Боян Радев.
„Думите „икона“ и „велик“ са много малки за личност като Боян Радев. Не случайно ти си първият, който беше удостоен с първото отличие на МОК „Пиер дьо Кубертен“. Ти си част от историческото наследство на България. Човек, който е пример за младите, а на нас ни даваш светлина, сила и дух“, каза председателят на БОК Стефка Костадинова.
Много трогнат от вниманието и от тържеството бе Боян Радев. „Искам всеки ден да е така, но няма как. Не мога да искам повече. Искам да направя още нещо малко – поне още две изложби – коментира Радев. На въпрос какво си спомня от олимпийския връх през 1968 г. той се разкри: Спомените са много силни. Но последно време сънувам други неща. От години не съм сънувал, че се боря на тепиха.“
Той прогнозира медали за българската борба, но не от Олимпийски игри.
