Преди 127 години на 27 декември в севлиевското село Сенник се ражда най-голямата фигура в историята на родните бойни спортове – Дончо Колев Денев.
Известен повече като Дан Колов, с над 1500 срещи като борец и професионален борец (съвременния кеч). За точния брой на загубите му се спори – все пак тогава не всяка среща е била отразявана.
Едно е ясно – те са изключително малко.
„Гледах ги с трепет и мечтаех един ден да стана и аз борец“; „В училище тогава всичките ги търкулвах и все мене ме туряха учителите на колене“; „Чувствах просто нужда да се боря. Не само това, гледах винаги да вдигна най-тежкия кош, да разтоваря и натоваря най-бързо колата.“
Първо пробива в Западна Европа, а след това и в САЩ. В Америка го наричат „Българския лъв“, „Балканския лъв“, „Кинг Конг“ и „Краля на кеча“. Колкото и предложения да е имал – Дан Колов през целия си живот запазва своето българско гражданство!
„В този край, където за първи път видях небето, в този край ще се простя с него“, „Чувствам се силен, защото съм българин“, „Хари, да си идем в България, като нея няма никъде!“
Всички са впечатлени от атлетическите му заложби, но легендарният българин изобщо не разчита само на мускули. Той е един от най-интелигентните борци за времето си. Знаменитите успехи в САЩ го пращат на световно турне. Началото е в Япония през 1924 година.
Колов се бори с местния любимец Джики Хиген- Удушвача. Нашенецът записва една от най-ярките си победи на тепиха, като чупи гръбнака на Хиген. Това провокира злоба у местните фенове и те правят опит за покушение срещу него. Следват участия на турнири по цял свят, а след успех над суперзвездата Анри Деглан (прочут с прозвището „Човека с хилядата хватки“) Колов става първия български европейски шампион по борба.
„Българинът и от малко се задоволява, ако и да съм имал много. Чувствам радост, когато помагам на околните и страждущите“; „Аз не очаквах такова посрещане. Не очаквах, че на гарата ще има толкова посрещачи. Ако знаех това, щях да сляза на Подуене (смее се). Не исках аз такива тържества. Аз се върнах като всеки българин, преизпълнен само от радост, че след 30 години стъпвам на родна земя.“
Посрещнат е царски при завръщането си у нас. Когато му предлагат да го откарат с файтон до селото му, Дан Колов отговаря: „Пеш съм излязъл, пеш ще се върна!“. Придружаван е от своя близък приятел и също успешен боец – Хараламби Стоев.
Дан Колов е ярък пример за вдъхновяващо съчетание на голям спортист и професионалист, човек с огромно и добро сърце и истински патриот. Дарява огромни средства за закупуването на самолет за българските пощи, помага на студенти финансово в обучението им, а и на бедни болни хора.
