„За мен най-важното нещо е крайната победа“.
Това са думи на новия републикански шампион по борба за кадети в свободен стил Диян Ангелов. 17-годишният талант спечели първото си златно отличие от Държавно лично първенство в средата на месец януари, когато в родния му Бургас се проведе надпреварата.
В спорта нищо не може да се сравни с първия трофей. С онова усещане, когато най-накрая се качиш на най-високата стълбичка и си кажеш „Добра работа„. Когато разбереш какво се изисква от теб, за да бъдеш над конкуренцията, нещата стават още по-трудни. И още по-сладки.
Стигането до първото място не е лесно, но трудната част е да се задържиш там, когато на гърба си имаш огромна мишена и всеки иска да те победи. Лесните мачове са в миналото. Но точно в това се крие красотата на борбата.
И Диян го знае. Възпитаникът не елитната бургаска школа по борба „Черноморец“ е наясно, че с „Добра работа“ далеч не се стига. Тя никога не е достатъчна. Трудолюбивият тийнейджър си дава ясната сметка, че има още много път пред него, който трябва да бъде оползотворен по най-правилния и ефикасен начин.
Успехите, колкото и чакани и красиви да са, остават в историята, за да може да ни служат като пътеводител за следващите. Диян тепърва ще успява все повече и повече, защото е открил красотата в процеса да се трудиш и да позлатиш сълзите, потта и кръвта.
Дияне, привет. Къде те намираме в момента?
– Здравейте. В момента съм си вкъщи, възстановявам след тренировка.
Разкажи на читателите ни за началото ти в борбата. Къде и кога започна да тренираш, кой те насочи към спорта?
– Започнах да тренирам през 2015г. в зала ,,Никола Станчев“ в моя роден Бургас. Първите ми треньори бяха Кръстьо Дачев и Стоян Панев. По борбата ме запали един мой приятел. Преди това играх за малко футбол.
2022-ра започна ударно за теб със злато от Държавното лично първенство за кадети в Бургас (60 кг). Как протече подготовктата ти и самото състезание?
– Проведохме много сериозна подготовка – много тренировки и специален хранителен режим. На състезанието изиграх четири срещи до финала. В последния ми мач се изправих срещу Ахмед Ахмедов от Търговище, а двубоят завърши 11-7 в моя полза. Това бе първият ми златен медал от Държавно първенство.
Освен златото, ти бе отличен и като „Най-техничен състезател“. Важно ли е за теб да доминираш над противника или всичко се свежда до победата и не толкова до начина, по който си стигнал до нея?
– За мен най-важен е крайният резултат. Няма значение дали си доминирал или не, ако накрая не вдигнат твоята ръка.
Колкото и успешно да е едно състезание, човек винаги има какво да подобрява. Ти какви изводи си направи за себе си и за играта си?
– През 2021г. не постигнах много значими резултати и си казах, че трябва да се взема в ръце и да работя още повече. Човек винаги има какво да подобри в себе си и уменията си. Направих си извод, че трябва да съм по-сигурен, да си вярвам повече и да продължавам да се отдавам на спорта.
Разкажи ни малко повече за клуба, в който тренираш? От колко време си там, кой е твоят треньор, как протичат тренировките?
– От 7-ми клас съм в СКБ ,,Черноморец“. Президентът на клуба се казва Стефан Георгиев, главен треньор- Илиян Стефанов, помощник треньори- Мариян Тодоров и Стоян Панев. Страхотни професионалисти и хора.
Как прекарваш свободното си време?
– Малкото си свободно време прекарвам в компанията на приятели.
Много от предишните ти колеги, които съм интервюирал ми споделиха, че те не са единствените борци в семейството. Има ли такъв случай в твоята фамилия?
– При мен няма такъв случай. Аз съм единственият спортист в семейството.
Суеверен ли си? Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди мачове?
– Не, нито съм суеверен, нито пък правя нещо специално преди да се боря.
Какви цели си си поставил за остатъка от 2022?
– Целта е да участвам на Европейско и Световно първенство и да се завърна с отличие.
Каква оценка си даваш ти за първите ти 7 години в борбата и какво искаш от себе си за следващите 7?
– Знам, че не постигнах всичко, което си бях наумил, но съм щастлив с успехите ми до този момент. За следващите ми години искам да продължа да тренирам сериозно и да ставам все по-добър борец.
Интересуваш ли се от други бойни спортове?
– Да, следя и гледам и други бойни дисциплини, но нямам намерение да ги практикувам или нещо подобно.
Кой е най-големият мит, който си чувала за борбата и за хората, които я практикуват?
– Легендата за счупените уши на борците. Има стотици известни състезатели от цял свят, които никога не са им били чупени ушите.
На какво те научи борбата за всичките тези години?
– Научи ме на дисциплина и постоянство. Два много важни компонента от психиката на всеки спортист и човек.
На кой и за какво искаш да благодариш?
– Искам да изкажа сърдечните си благодарности на семейството ми, на треньорите и съотборниците ми и на приятелите ми. Това са хората, които ме подкрепят и винаги вярват в мен.
