Едмонд Назарян гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. В началото на годината българската борба представи на света новото си златно момче. На 18 години той ликува с европейска титла в Рим в най-леката категория на класическия стил, известен още и като гръко-римски. Малко след неговия триумф пандемията на COVID-19 хвана в мъртва хватка нашата планета. Какво се случи през този кошмарен период в живота на Назарян ще разберем лично от него.
– Еди, здравей! Добре дошъл на тепиха на „Код Спорт“! Ти си единственият гост тази година, който два пъти застава пред нашата камера, но има защо! Как се бориш с невидимия съперник – COVID-19?
– Здравейте, радвам се, че отново съм при вас! Боря се, както и на тепиха, разумно. Трябва да се спазват мерките, защото това наистина е страшно. Не трябва да сме егоисти, трябва да пазим и околните, и възрастните хора. Така че мислим разумно, пазим се и спазваме мерките. Няма непобедими неща, ще победим всичко!
– Доколко се наруши подготовката ти заради пандемията? Как вървят лагерите, какво е по-различно?
– Различното е, че се готвим, готвим и отлагат състезанието. Трудиш се, трудиш се и няма състезание. Иначе тренировките си вървят, както трябва. Готвим се, догодина имаме много състезания, така че няма да спираме.
– Специалистите твърдят, че все още растеш и трупаш здраво мускулна маса – колко над шампионското си тегло си от Рим досега?
– Вече 10 кг над теглото съм – 65-66 кг съм. Наистина много пораснах за това време.
– Твърди се също, че за теб пандемията има и момент на щастие в нещастието – дава ти се шанс да участваш на олимпийските игри. Така ли е?
– Разбира се, да, има шанс. Готвим се здраво. Дано, дай боже, всичко да е окей, да няма коронавирус, да сме здрави и вече състезанията ще покажат. Ако сме готови, тръгваме за Токио!
– Коя категория ще преследваш? Предполагам 60 кг…
– Да, засега съм 65 кг, ще свалям малко.
– Това е нищо, спрямо това, което сваляше баща ти – по 10-12 кг…
– Да, а и повече е свалял.
– Стана ли ясно дали ще участваш на Световната купа, която ще замени шампионата на планетата в борбата, който трябваше да е в средата на декември в Белград?
– Още не е много ясно. Тренираме, готвим се, защото всеки ден някой се разболява, някой има травми, така че ще ни кажат в последния момент. Ако изобщо го има състезанието, защото има и вариант да го отложат. Засега тренираме и като ни кажат треньорите: „ти ще се бориш“, няма проблем, аз съм готов.
– Три дни преди европейското ти даде интервю за „Код Спорт“ в дома на борбата, в комплекс „Дианабад“. Тогава беше категоричен, че отиваш за златото, въпреки че си дебютант, който трябва да се бори с опитни асове с титли и медали от световни първенства. Наистина ли вярваше, че имаш сили за върха или просто искаше да покажеш самочувствие и мускули пред камерата?
– Винаги като тръгвам за състезание, казвам, че е за да стана шампион! Беше ми за първи път, наистина още нямах опит, но дадох всичко от себе си. Явно сте ми на късмет, защото помня интервюто три дни преди първенството. Това ми помогна, даде ми допълнителна мотивация. Знам това от опита на баща ми, защото и той е давал интервюта. На късмет сте!
– След нашето интервю и триумфа в Рим, те поканиха почти във всички телевизии. Имаше момент, когато вървеше дори по два канала едновременно. Как прие този маратон – умори ли те или ти беше приятно?
– Беше ми приятно, но също така много, много ме викаха, беше наистина уморително от друга страна. Тъкмо се прибрахме от Рим и ни викаха отвсякъде. Дори не помня първата седмица да съм се прибрал нормално вкъщи за почивка. Само ме викаха на интервюта. Но приятни спомени, после си гледаш тези интервюта. Помниш с радост и с кеф тези моменти. Няма проблем.
– Славата те връхлетя изведнъж, но доколко те промени?
– Не се усещам, че съм се променил. Баща ми и майка ми така са ме възпитавали, че каквото и да получа, какъвто и да стана, винаги да си знам ценностите и да не се променям. Аз съм си същото момче, което има цели, мотивация и се готви.
– Баща ти, славният Армен Назарян, как реагира на успеха в Рим? Как се отнася към ситуацията сега – държи ли те на земята или ти сам се контролираш да не полетиш в облаците?
– Да, той винаги ме контролира, но също така ме е научил аз сам да се контролирам. Доверява ми се винаги, както и аз на него. Взаимното доверие в семейството е много важно. Винаги е до мен и не ми дава да си сменям посоката.
– Какво ти казва твоят кръстник Гриша Ганчев, когато се видите? Вярно ли е, че твоя снимка със златния медал е скрийнсейвъра на неговия мобилен телефон?
– Да, вярно е. Винаги като се виждаме след състезание, той наистина ми дава много добри съвети от личния си опит, защото знам, че и той е следял борбата. Казва всичко, което му идва отвътре за мен, желае ми доброто. Слушам го, разбира се, имаме си близки отношения с него, като роднински. Затова имам голямо уважение към този човек. Дай боже, винаги да има здраве за него!
– Имаше амбицията да завършиш със златен медал руското училище в България към посолството на Русия – успя ли?
– Успях! Това беше една от другите ми цели в училище. Там вече майка ми повече ме следеше. Реших, че и там трябва да завърша със златен медал. Докрая ми беше тежко, защото за училището се иска и малко време. А аз взех книгите и се качих на Белмекен. Там всичко решавах, всичко четях и успях и това да постигна. Донесе много радост в семейството!
– Поздравяваме те! А усети ли променено отношение на преподавателите към теб след медийните ти изяви?
– Честно казано, те много се радваха, да. Но като цяло пак следяха как уча. Нямах предимство от това, че съм шампион. Нашето училище е сериозно, така че следяха много.
– Реши ли какъв път ще поемеш като студент? Избра ли какво искаш да следваш?
– Да, избрах Икономическия университет. „Стопанско управление“, сега съм първи курс, уча задочно. Влизам онлайн, а и чета допълнително книги, отнасящи се за икономиката и това помага.
– Значи на лагерите си с книги?
– Да.
– Доколко е вярно, че в един момент от Българска федерация по борба са ограничили медийните ти изяви?
– Да, вярно е, защото имахме много подготовки, лагери, а ме викаха точно в тези моменти. Така с федерация по борба имахме договор да не отивам навсякъде, защото подготовката е по-важна. Когато постигнеш целта и резултатите, тогава вече може повече интервюта.
– Трудно ли се отказва на журналистите? Как успяваш?
– Да, малко ми става гадно, но така ми се налага, няма как.
– Как гледат на теб съучениците ти и въобще околните след европейската титла?
– Много се радват за моите успехи. Усещам го и за мен това пак е мотивация, помощ, някаква подкрепа. Ще се старая, колкото може повече да зарадвам близките ми, хората, които ме подкрепят и са с мен винаги.
– Над какво най-вече работиш сега в тренировъчната зала?
– Работя първо върху волята си, психиката. Сега повече правим техника, хватки с баща ми, с треньорите заедно. Мисля, че всичко върви по план.
– Гледаш ли съперниците си в кат. до 60 кг на видео или още този момент не е дошъл?
– Още не е дошъл, но си ги гледам някой път, като съм свободен. Примерно вътре в себе си като ми идва такава мотивация, излизам и гледам. Искам аз да се боря. Гледам слабите и силните страни на опонентите. Но много-много не се вглъбявам, за да не прегарям вътре в себе си, защото борбата е на момента, както се чувстваш.
– По време на съвместните лагери с чуждестранни отбори – какво е отношението към теб? Питам те, защото в Рим сякаш 90% от борцовото войнство много се радваше на твоите победи, на твоята сензация.
– Сега имат голямо уважение. И аз уважавам приятели от борбата, защото сме едно семейство. Цялата борба е едно семейство. Помагаме си на тренировките. И аз искам да добият някакъв опит, за да станем шампиони и заедно да се радваме на нашите успехи.
– Оптимист ли си за олимпиадата? Смяташ ли, че ще е лесен първо пътят до там?
– Не, този път никога не е лесен, защото олимпиадата е върхът на всеки спорт. Всеки мечтае само да тръгне за олимпиада, да види тази обстановка, атмосферата е уникална. Затова никога не е лесно, винаги трябва много работа, труд, пот, лишения.
– Само 16 души в категория.
– Да, от цял свят. Уникално е само да видиш това. Вярвам вътре в себе си, дай боже всичко да мине по план, да тръгна и да взема това злато. Аз искам да грабна златото!
– Освен от COVID-19, от какво се пазиш най-вече сега? Какво си забраняваш заради големия спорт?
– Преди състезание си забранявам много неща – сладко, излизания, да се разсейвам. Концентрирам се само върху състезанието. Гледам килограмите, затова много не се отпускам, има много забрани. В този момент си казваш: „Ще дам всичко, само да стана шампион!“ Затова забраняваш на момента и даваш всичко от себе си.
– Не ти липсват забавленията, така ли? А и времената днес сякаш не са за забавления…
– Да. Много не ми липсват, защото първоначално моето забавление е моят спорт. Това е насладата ми. Стремя се да си постигна целите и след това вече може спокойно с приятели да си изкараме добри моменти.
– Не стана ли много тежко на брат ти Гриша в борбата? След славните успехи на баща ти, сега и ти набираш скорост, ще има ли сили той да ви догони?
– Всеки път го хващам и вкъщи, и в залата, всеки път му говоря, дано той сам да осъзнае, че в борбата не е много лесно, да се труди, да не е мързелив. Мисля, че и той има вътре в себе си таланти от баща ми. Ще видим.
– Дано вашите успехи да го стимулират, а да не го откажат.
– Дано! Ние в семейството много искаме и много ще се радваме! Още повече баща ми, вторият му син, ако повтори неговия път. Той е побеждавал шампионите на България на състезанията, така че има потенциал. Работи и трябва да постигне.
– Майка ти Инга как се чувства сега, когато децата вкъщи пораснаха? По-спокойно ли е от времето, когато бяхте малки и баща ти казваше „един се бори, друг тича, трети плаче“, сега как са нещата?
– Спокойно, разбира се. Пораснахме, всички вече сме сериозни, следим нашите стъпки. Мисля, че всичко е от тяхното възпитание, много им благодаря на моето семейство. Преди наистина бяхме много палави. Разказвали са ми истории как съм палил къщата, как съм бягал от вкъщи и съм се крил под колите. Много, много такива истории. Вече като гледам какъв съм сега и какъв съм бил преди, всичко е от тяхната работа.
– Една тъжна тема – новините около военния конфликт Армения – Азербайджан за Нагорни Карабах. Следеше ли събитията? Пострадаха ли ваши близки?
– Да, за жалост пострадаха мои приятели. Имах приятели от борбата, от спорта, с които съм тренирал, двама-трима починаха. Починаха много хора от Армения, много тъжна тема наистина. Войната никога не е добре за никого. Ние сме за мир, винаги искаме да е мир, да живеем в нормална обстановка, спокойна, далече от такива неща. Наистина това е болна тема за нас. За всички арменци сега е траур.
– Както се знае, арменците са повече пръснати по света, отколкото в Армения.
– Да, така е. В целия свят сме.
– Успявате ли да се съберете цялото семейство по празници? По-често ли сте заедно?
– Да, на всички празници като Нова година и Коледа сме заедно. Приятно и интересно е със семейството, говорим си. Поне един път в годината трябва да се съберем, тъй като винаги сме на лагери. Хубаво е да си изкараш празниците със семейството.
– Какво си пожелаваш за 2021 г.? Какво искаш да ти се случи?
– Пожелавам на всички да сме здрави! Това е най-важното и винаги съм го казвал. Да сме без травми, да преборим COVID-19, да преборим всичко на пътя ни! На всички пожелавам да имаме успехи и късмет! Да има олимпиада в Токио, да се борим, да вземем златото! Много хубави работи си пожелавам! Но ще видим как ще са нещата с времето, аз само искам да сме здрави и да се пазим от всичко.
