„Трябва да поискаш да станеш шампион, да го усетиш вътре в себе си.„
Хората са го казали – ако сам не си помогнеш, никой няма да го направи. Изключително освежаващо и обнадеждаващо се почувствах от това изказване на едн0 18-годишно момиче, което е наясно с целите си. А те са големи – точно като нея.
Ирена Бинкова е новата републиканска шампионка по борба за девойки (57 кг) и жени (59 кг). Родената в Бургас златна медалистка е поредното безупречно доказателство, че в източния край на България явно въздухът е друг. Или водата. А може и почвата. Защото там продължават да се раждат шампиони по борба. На този спорт продължава да се гледа малко по-различно.
В доминацията на тийнейджърката няма нищо случайно. И тя много добре го знае. Със здрави тренировки и екип, който я държи здраво стъпила на земята, няма как да е другояче. От интервюто ми с нея останах с впечатлението, че в нейните очи тя не е постигнала кой знае какво. И може би така трябва.
Мечтите на лъчезарната девойка се простират много по-далеч от пределите на България. През цялото земно кълбо та чак до Париж. През тази година Ирена завършва Професионална Гимназия по Дървообработване „Георги Кондолов„ в Бургас. Продукт на малката, но изключително мощна школа на “Странджа-2001″ от Средец.
За началото в борбата, за поставените кратки и дългосрочни цели, за изводите и грешките и за големите форуми, които предстоят, говори Ирена Бинкова:
Ирена, привет. Къде те намираме в момента?
– В момента (24.02) се намирам в Благоевград. На лагер съм с националния отбор на жените. Тук сме със старши треньора Петър Касабов и неговия помощник Стоян Петков.
Разкажи на читателите ни за началото ти в борбата. Къде и кога започна да тренираш, кой те насочи към спорта?
– Всичко започна много спонтанно през 2012 г., когато съвсем случайно баща ми се срещна със своя първи треньор по борба Димитър Дерменджиев. Когато видя брат ми, каза на баща ми: ‘Това твоето момче ли е? Хайде да го правим борец’. На следващата седмица, когато отидохме със семейството ми да записваме брат ми в Средец, видях че освен момчета, тренират и момичета. Това събуди любопитството в мен и без да се замисля попитах родителите си дали може и аз да започна да тренирам. Така на следващия ден се озовах в залата по борба на Средец “Странджа-2001”.
2021-ва започна отлично за теб – злато от Държавното в Сливен за девойки. Разкажи ни малко повече за състезанието.
– Да, разбира се. Държавният шампионат за девойки мина много добре и взех това, за което бях отишла. Самата спортна година за мен лично стартира малко по-рано със злато от държавния шампионат за жени.
Освен злато, получи и приз за най-резултатна състезателка? Колко важно е за теб да си над конкуренцията или всичко се свежда само и единствено до първото място?
– За мен бе огромна чест, че този приз ми бе връчен от олимпийския шампион Валентин Райчев, който ми пожела да покорявам още по-големи върхове. Относно стремежа. Да, за мен е най-важно първото място. Всеки уважаващ себе си състезател, без значение от вида спорт, трябва на първо място да се е готвил добре и правилно за съответното състезание. След това идва желанието. Трябва да поискаш да станеш шампион, да го усетиш вътре в себе си. И не на последно място – това е волята. Разбира се, има още много фактори, от които зависи успеха – треньор, късмет и т.нат. Все още съм неопитна и се старая да следвам вече изпробвани принципи от доказали се преди мен имена.
Колкото и успешно да е едно състезание, човек винаги има какви поуки да си извади. Ти какъв извод си направи след него?
– След всяко състезание си взимам поука и си вадя изводи. С моя треньор преглеждаме записите на срещите и се стремим да чистим грешките. След шампионата за девойки нямах много време за анализ, защото веднага трябваше да тръгвам за лагер.
2020-та бе изключително странна и тежка година. Как изобщо се подготвя един борец, когато тренировъчния процес е толкова оскъден?
– Единственото хубаво на 2020-та е, че отмина. Трудно беше и то доста, но за всяко нещо се намира начин, щом има желание и хъс за работа. Според мен 2020 г. ми повлия малко повече на психическата нагласа. В борбата една седмица без тренировки в залата се равнява на цял месец отсъствие.
Разкажи ни малко повече за клуба, в който тренираш? От колко време си там, кой е твоят треньор?
– Треньорът ми Симеон Стаев се занимава с мен вече почти 9 г. В различните периоди на работа се изисква съответно различен тип на трениране. В базовия период се тренира по един начин, в предсъстезателния по друг и съвсем по различен начин се с тренира в състезателния период. С доверието на треньора и моите съотборници, резултатите са видими.
Тази година завършваш гимназия. Мислила ли си какво ще правиш след това?
– 12-ти клас съм и ме очакват матури, на първо място мисля за тях. Непременно ще продължа да уча. Не ми остава много време, но все още се колебая за избора си. Надявам се изпитите да минат подобаващо и предполагам тогава вече ще бъда сигурна в избора си.
Как прекарваш свободното си време и как се постига баланс между училището и ежедневните тренировки?
– Нямам много свободно време. От вкъщи на училище, от училище в залата и от залата до вкъщи – това е моят кръговрат. Трудно се постига баланс между ученето и тренировките, но не и невъзможно. Затова и ми се наложи да сменя училището, в което бях, за да мога да продължа с борбата.
Много от предишните ти колеги, които съм интервюирал ми споделиха, че те не са единствените борци в семейството. Дали ще е дядо, баща, сестра. Има ли такъв случай в твоята фамилия и ако да, разкажи малко повече!
– Да, и при мен не е по-различно. Както казах малко по-горе, при мен виновникът е баща ми, който също е тренирал борба навремето.
Суеверна ли си? Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди мачове?
– Дали съм суеверна? Да, но ритуали преди среща – нямам такива.
Какви цели си си поставила за остатъка от годината?
– Поставила съм си доста високи цели, които се стремя да преследвам. Специално за тази година искам медал от по-голямо първенство – европейско или световно.
Каква оценка си даваш ти за първите ти 9 години в борбата и какво искаш от себе си за следващите 9?
– Най-добра оценка за мен може да даде моят треньор или селекционерът на националния отбор за девойки. Те са хората, които виждат моето развитие. Има още много работа, защото тепърва пристъпвам в голямата борба. Искам просто да се докажа пред самата себе си, че наистина мога да успея. Насочила съм вниманието си към големия подиум – европейски, световен, дори и олимпийски медал.
Интересуваш ли се от други бойни спортове?
– Не съм се интересувала от други спортове. Не си се представям да тренирам каквото и да било друго.
На кой и за какво искаш да благодариш?
– Искам да благодаря на семейството си, защото без тях нямаше да се запозная с борбата. След това на моя треньор за всичките тези години работа, които е вложил в мен. И не на последно място на хората зад гърба ми, които ме обичат – моите най-близки хора, които в момент на слабост ме зареждат с една голяма усмивка и ме стимулират да продължавам и да не се спирам пред нищо! Едно голямо “Благодаря”.
