„Понякога загубата учи повече от всяка победа.“
Невинаги крайният резултат е най-важното. Понякога най-определящото за израстването на един млад мъж в живота и спорта може да се окаже загубата. Въпреки че е победител, Радослав Георгиев вече е наясно с това. Той е новият републикански шампион в класически стил при юношите в категория до 67 кг.
Поредният случай, в който борбата и любовта към нея отново се предават като ценна наследствена вещ. 17-годишният варненец е шесткратен републикански първенец в различни възрастови групи. Въпреки неоспоримите успехи на тепиха, нашият герой си дава явна сметка, че има още много вода да изтече, докато стигне желаното ниво.
Радослав е резултат на много труд в залата и на много лишения извън нея. Борбата е изтезаваща дисциплина и за да получиш, трябва да дадеш. Точно като възпитаникът на варненската IV ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри“.
Каква е тайната за баланс между тежките ежедневни тренировки и училището, каква е рецептата за успеха и какви са дългосрочните цели на голямата надежда на родната класическа борба, говори Радослав Димитров:
– Здравейте. В момента съм си вкъщи във Варна. Приготвям се за предстоящия лагер в Тетевен, на който заминавам в сряда (17.02) с националния отбор за юноши.
– Баща ми е бивш борец. Когато бях на 11 години ме заведе в залата по борба във Варна за първи път. Отидох на няколко тренировки, за да видя дали ще ми хареса, а после реших да продължа. В началото не ми допадаше чак толкова много, но когато започнах да взимам първите си медали, борбата ми ставаше все по-интересна и исках да ставам все по-добър с всяко следващо състезание.
– Това ми беше първото състезание на тази възраст и категория. Влязох в надпреварата с нагласата, че нямам какво да губя, а само мога да спечеля. Състезанието протече много добре, втората ми среща беше най-трудна. Имаше доста обрати и решения от съдийската маса, в една ситуация и треньора ми изигра много важна роля с хвърлянето на кубчето. Но общо взето мисля, че всичко протече добре, имам върху какво още да работя.
– За мен най-важно е да знам, че съм направил всичко по силите си и съм провел срещата както трябва и с правилната тактика, а резултатът сам идва. Треньорът ми често ми повтаря, че загубата също е много ценно нещо, тя ни учи дори повече от победата и ни кара да ставаме по-добри. Винаги има какво да надграждаме и подобряваме.
– Може би това, че понякога ми липсва вяра в себе си. Според мен психиката на състезателя е толкова важна, колкото и подготовката, а често никой не обръща внимание на този аспект.
– Със сигурност усетих липса на тренировъчен процес, много ми липсваше тепиха в залата. Опитвах се да наваксвам с тренировки вкъщи, но просто не беше същото. Изпуснах големите първенства, за които се готвих толкова време, но ще има много състезания занапред, в които ще мога да покажа труда си. Сега на лагера в Тетевен ще наблегнем на базова подготовка. След толкова време затворени зали, все още не сме в най-добрата си форма.
– Аз си тренирам във Варна с моя треньор Димитър Дяков. С него тренираме повече от 5 години и той е човека, който ме изгради като състезател. А иначе се състезавам за СК „Бургас“. Николай Дачев е национален треньор на кадетите и от там завързахме контакт и реших да се състезавам за неговия клуб.
– Психика, силна мотивация и уважение!
– Опитвам се да балансирам ученето и тренировките. Винаги има време за всичко, ако го разпределиш както трябва, другото са само оправдания. Когато човек иска нещо, намира начин.
– Харесвам и двата стила, но хвърлянията в класическата борба ми привлякоха повече вниманието на младини и затова предпочетох него.
– Борбата е спорт с традиции, който изгражда хората като характер за цял живот. По-възрастните борци винаги ни показват различни хватки, учат ни на нови неща, всичко се предава от поколение на поколение.
– Лично аз не, но познавам много борци, които са много суеверни и си имат такива ритуали.
– Всичко се свежда до тренировките и положения труд, който в даден момент бива оценен. Ще продължавам да давам всичко от себе си и да се надяваме, че след 6 години ще съм спечелил медали и от големи първенства.
– Понякога гледам бокс и UFC, но само от зрителски интерес.
– Да стана шампион и на летния шампионат и да взема медал от европейско или световно.
– Главно на баща ми и на треньора ми. Също така и на партньорите и съотборниците ми, с които тренирам. Без тях нямаше да стигна до тук.
