Начало Борба Радослав Димитров – момчето, чието сърце бие в ритъма на борбата

Радослав Димитров – момчето, чието сърце бие в ритъма на борбата

Радослав Димитров – момчето, чието сърце бие в ритъма на борбата
0

„Понякога загубата учи повече от всяка победа.“

Невинаги крайният резултат е най-важното. Понякога най-определящото за израстването на един млад мъж в живота и спорта може да се окаже загубата. Въпреки че е победител, Радослав Георгиев вече е наясно с това. Той е новият републикански шампион в класически стил при юношите в категория до 67 кг.

Поредният случай, в който борбата и любовта към нея отново се предават като ценна наследствена вещ. 17-годишният варненец е шесткратен републикански първенец в различни възрастови групи. Въпреки неоспоримите успехи на тепиха, нашият герой си дава явна сметка, че има още много вода да изтече, докато стигне желаното ниво.

Радослав е резултат на много труд в залата и на много лишения извън нея. Борбата е изтезаваща дисциплина и за да получиш, трябва да дадеш. Точно като възпитаникът на варненската IV ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри“.

Каква е тайната за баланс между тежките ежедневни тренировки и училището, каква е рецептата за успеха и какви са дългосрочните цели на голямата надежда на родната класическа борба, говори Радослав Димитров:

www.bul-wrestling.org
Радо, привет. Къде те намираме в момента?

– Здравейте. В момента съм си вкъщи във Варна. Приготвям се за предстоящия лагер в Тетевен, на който заминавам в сряда (17.02) с националния отбор за юноши.

Разкажи на читателите ни за началото ти в борбата. Къде и кога започна да тренираш, кой те насочи към спорта?

– Баща ми е бивш борец. Когато бях на 11 години ме заведе в залата по борба във Варна за първи път. Отидох на няколко тренировки, за да видя дали ще ми хареса, а после реших да продължа. В началото не ми допадаше чак толкова много, но когато започнах да взимам първите си медали, борбата ми ставаше все по-интересна и исках да ставам все по-добър с всяко следващо състезание.

През януари завоюва републиканска титла при юношите. С каква нагласа влезе в състезанието и как протече самото то?

– Това ми беше първото състезание на тази възраст и категория. Влязох в надпреварата с нагласата, че нямам какво да губя, а само мога да спечеля. Състезанието протече много добре, втората ми среща беше най-трудна. Имаше доста обрати и решения от съдийската маса, в една ситуация и треньора ми изигра много важна роля с хвърлянето на кубчето. Но общо взето мисля, че всичко протече добре, имам върху какво още да работя.

Освен злато, взе приза и за най-резултатен състезател. До колко е важно в борбата, а и за теб самия, да доминираш над съперника, или на първо място е победата, без значение резултата?

– За мен най-важно е да знам, че съм направил всичко по силите си и съм провел срещата както трябва и с правилната тактика, а резултатът сам идва. Треньорът ми често ми повтаря, че загубата също е много ценно нещо, тя ни учи дори повече от победата и ни кара да ставаме по-добри. Винаги има какво да надграждаме и подобряваме.

Колкото и успешно да е едно състезание, човек винаги може да намери грешки в представянето си. Какви поуки си извади ти?

– Може би това, че понякога ми липсва вяра в себе си. Според мен психиката на състезателя е толкова важна, колкото и подготовката, а често никой не обръща внимание на този аспект.

2020 беше изключително тежка година за спортистите. Как поддържаше форма по време на месеците карантина? Усети ли се липсата на нормален тренировъчен процес?

– Със сигурност усетих липса на тренировъчен процес, много ми липсваше тепиха в залата. Опитвах се да наваксвам с тренировки вкъщи, но просто не беше същото. Изпуснах големите първенства, за които се готвих толкова време, но ще има много състезания занапред, в които ще мога да покажа труда си. Сега на лагера в Тетевен ще наблегнем на базова подготовка. След толкова време затворени зали, все още не сме в най-добрата си форма.

Заедно с треньора си Димитър Дяков и съотборника Айредин Хюсеин
Разкажи малко повече за клуба, в който тренираш „Бургас“. От колко време си там, кой е твоят треньор?

– Аз си тренирам във Варна с моя треньор Димитър Дяков. С него тренираме повече от 5 години и той е човека, който ме изгради като състезател. А иначе се състезавам за СК „Бургас“. Николай Дачев е национален треньор на кадетите и от там завързахме контакт и реших да се състезавам за неговия клуб.

Кои са трите най-важни неща, които трябва да притежава успешният борец?

– Психика, силна мотивация и уважение!

Как прекарваш свободното си време и как се постига баланс между училището и ежедневните тренировки?

– Опитвам се да балансирам ученето и тренировките. Винаги има време за всичко, ако го разпределиш както трябва, другото са само оправдания. Когато човек иска нещо, намира начин.

Защо избра класическия пред свободния стил?

– Харесвам и двата стила, но хвърлянията в класическата борба ми привлякоха повече вниманието на младини и затова предпочетох него.

Ти си поредният представител на борбата, който ми споделя, че и преди него в семейството му е имало борци. Изглежда този спорт и любовта към него се предава от поколение на поколение. На какво отдаваш това?

– Борбата е спорт с традиции, който изгражда хората като характер за цял живот. По-възрастните борци винаги ни показват различни хватки, учат ни на нови неща, всичко се предава от поколение на поколение.

Суеверен ли си? Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди мач?

– Лично аз не, но познавам много борци, които са много суеверни и си имат такива ритуали.

Каква самооценка си даваш за първите 6 години в борбата и къде се виждаш след още толкова?

– Всичко се свежда до тренировките и положения труд, който в даден момент бива оценен. Ще продължавам да давам всичко от себе си и да се надяваме, че след 6 години ще съм спечелил медали и от големи първенства.

Интересуваш ли се от други бойни спортове?

– Понякога гледам бокс и UFC, но само от зрителски интерес.

Какви цели си си поставил за остатъка от тази година?

– Да стана шампион и на летния шампионат и да взема медал от европейско или световно.

На кой и за какво искаш да благодариш?

– Главно на баща ми и на треньора ми. Също така и на партньорите и съотборниците ми, с които тренирам. Без тях нямаше да стигна до тук.

Остави твоят коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.