Едно от големите имена в мъжката ни борба през последното десетилетие Иво Ангелов даде дълго интервю за „Мач Телеграф“, в което коментира плановете си след оттеглянето от националния тим, представянето на отбора на Летните олимпийски игри и положението в родните клубо.
15 май 2021 г. ще се помпи дълго от феновете на борбата в България. Тогава с любимия си спорт се раздели един от големите ни шампиони – Иво Ангелов. Тогава той се отказа официално и от националния тим. Той ще продължи да се бори в Бундеслигата, но основната му работа занапред ще е друга – в залата в родния Перник, с талантливите деца от града.
Ангелов е роден на 15 октомври 1984 г. През 2011 г. печели бронз на световното в Истанбул и сребърен от европейското първенство в Дортмунд. Знаменателна в кариерата му е 2013-а, когато взе европейската титла в Тбилиси и световната в Будапеща в кат. до 60 кг. Избран за най-добър борец в света през 2013 г. Става и Спортист №1 на България. През 2017 г. печели сребърен медал на ЕП в Нови Сад.
Иво, коментарът ти за представянето на българските борци на олимпиадата в Токио?
– Дори самото участие в най-големия форум на планетата, е своеобразен успех за българските борци. Много големи имена в борбата, сред които олимпийски и световни шампиони не успяха да вземат визи.
Какво попречи на мъжете да вземат отличие?
– Нашите просто нямаха ден. Тренирал съм с тези момчета и знам колко са трудолюбиви, колко усилия полагат, знам колко могат и заслужаваха повече. Бъдещето е пред тях.
Може ли да откроиш проблемите в класическия стил? Президентът на федерацията Христо Маринов каза, че Управителният съвет ще бистри ситуацията?
– Армен Назарян и Бисер Георгиев са доказали се специалисти и биха могли да бъдат много полезни за националния отбор. Ще бъде жалко, ако не ги задържим в България. Има много способни и талантливи деца, както и общини и хора, които искат да помагат за развитието на борбата. Виждам, че нещата могат да се случват, стига да се промени мисленето.
Къде виждаш основните резерви?
– Имам собствено мнение по въпроса и не искам да ангажирам никой с него. Проблемите възникват още на клубно ниво. Системата за финансиране и точкообразуване не работи добре. Треньорите са се превърнали в счетоводители. Смятат колко точки ще донесе всеки състезател, вместо да се работи за високо спортно майсторство. Липсата на съдийско лоби, както и отсъствието на български представители в световната централа, се отразява негативно на резултатите ни.
През май тази година се раздели с националния отбор и прекрати кариерата си по доста емоционален начин. Като връщаш лентата назад кои чувства преобладават?
– В момента съм със смесени чувства. Не ми хареса начинът, по който постъпиха с мен накрая. Не мисля, че човек отдал живота си на този спорт, на този отбор и на тази държава заслужава такова отношение, но не бих искал да влизам в подробности. От друга страна съм нетърпелив да мина от страната на треньорите и да мога да предам на поколенията своя опит. Гледам напред и съм обнадежден.
Кои са битките, които ще помниш винаги?
– Един от първите ми спомени е от детските олимпийски игри в град Перник. Там малкият ми брат ме надви и плаках много. Първият ми медал от голямо състезание – от европейското за мъже във Варна през 2005 г., ми донесе голяма радост. Незабравими са срещите ми през 2013-а, когато спечелих световната и европейската титли. Няма да забравя и победата ми над Хамид Суриян (бел. ред. – олимпийски и шесткратен световен шампион, а в момента е вицепрезидент на иранската федерация по борба).
Кои са хората по пътя, които няма да забравиш, от които получи най-ценните съвети?
– Няма да изреждам имена, но има много стойностни личности около мен. Страшно ми провървя, че в живота ми има такива хора.
Къде и как се виждаш след 10 години?
– Надявам се все още да съм в борбата. Това е голямата ми страст и мисля, че именно там мога да бъда полезен.
Как се развива клубът по борба в Перник, с който си тясно свързан?
– Клубът не е мой. Тепърва навлизам в управлението му и искам да променя много неща. В лицето на кмета Станислав Владимиров намерих съмишленик и заедно сме се заели с нелеката задача да върнем децата в залите. Получавам безвъзмездна помощ не само от общината, но и от добри хора, на които спортът и бъдещето на децата не им е безразлично. Искам тези деца да станат преди всичко хора. Борците са синоним на мъжественост. Борбата не е просто спорт. Това е многовековна философия, която развива не само физически качества, но и дух на боец. Единоборството помага на децата да развият хармонично своето тяло, да засилят имунитета си, да изградят твърд характер, да бъдат дисциплинирани и целеустремени.
Синът ти ще стъпи ли след теб на тепиха?
– Иска ми се да избере борбата, но не бих налагал своето мнение. Ще оставя децата си сами да избират пътя си.
