„От малка съм в залата по борба, тъй като цялата ми семейна среда е свързана с този спорт“.
Хората са го казали много отдавна – кръвта вода не става. Днешната ни млада и невероятно успешна героиня е доказателство за това, че някои неща може би наистина са предначертани.
16-годишната Никол Крумова е закърмена и отгледана с любов към един от най-почитанитите спортове у нас и по света – борбата. Никол е родена в Кюстендил, а сега се състезава за клуб „Ботев-93“, Враца. Тя е осемкратна републиканска шампионка на България и една от най-обещаващите надежди на подрастващите ни генерации!
На Никол ѝ е предначертано да доминира на тепиха. Още от дядо ѝ, през родителите ѝ и чак до нея. Във вените на националната състезателка на България при кадетките тече шампионска кръв, което обаче не е никакъв гарант за успехи. Гаранта е тя самата и безкрайните часове тренировки в залата.
Младото и лъчезарно момиче спечели злато на Балканиадата за кадети в Гърция, а с това гладът ѝ за успехи стана само по-голям. Апетитът идвал с яденето…
За какво мечте, каква е нейната рецепта за успех, за значението на семейството и най-близките и за следващите цели, говори златното момиче Никол Крумова:
Никол, привет. Къде те намираме?
– Привет! Намирате ме вкъщи, току-що свършила училище и се подготвям за тренировка.
Разкажи на нашите читатели за началото ти в борбата. Кой те насочи, кога започна.
– От малка съм в залата по борба, тъй като цялата ми семейна среда е свързана с този спорт. Майка ми Камелия Крумова, която е и моята лична треньорка, ме водеше в залата още от дете. Имах много голямо желание да тренирам и да ходя по състезания и дядо ми Николай Каменов, който също е треньор в клуба, ме водеше заедно с него по турнири. Там се борех с момчетата и ги надвивах , защото нямаше момиченца на моята възраст. В първи клас ходих един месец на плуване и една седмица на художествена гимнастика , но те не ме грабнаха.
Помниш ли най-първата си тренировка?
– Единственото, което помня от началните си дни е, че треньорите не ми даваха да правя цялата тренировка с другите и изпълнявах само загравкята и след това основни упражнения и с течение на времето започнаха по-сериозните тренировки.
2021-ва завърши много силно за теб – злато от Балканското първенство за кадети. Преди това взе участие на Световно и Европейско. С какво ще запомниш годината и каква оценка би си дала ти за нея?
– Радвам се много за титлата от Балканското първенство (-49 кг), защото на последното такова през 2019 г. завърших на второ място след много инфарктна среща със туркинята. Тогава загубих с 8-7 и си обещах , че следващия път трябва да съм на най-високото стъпало. Колкото за участието на Европейското и Световното, там останах без медал и с горчивина, защото можех да се представя и по-добре, но именно такива загуби ме мотивират занапред и за развитието ми в още по-сериозната част на борбата.
Важно ли е за теб да доминираш над противинка или всичко се свежда до победата и не толкова до начина, по който си стигнал до нея?
– Разбира се, че най-важна е победата. Преди всяка схватка си казвам, че не трябва да давам и една техническа точка на противничката си. Винаги се целя към максимума.
Колкото и успешно да е едно състезание, човек винаги има какви поуки да си извади. Ти какъв извод си направи след Балканското в Гърция?
– Така е! Дори и да си на най-високото стъпало, винаги има грешки. Аз съм такъв човек , че дори и да съм станала първа, винаги имам критики към себе си. На Балканското първенство бях доста уверена в себе си, защото се чувствах доста подготвена. Преди това имахме десетдневен лагер в Комотини (Гърция) с националния отбор заедно с гъркините и испанките. Такива лагери винаги са от голям плюс, защото обменяш опит и с други състезатели и настройката и обстановката са различни.
Разкажи ни малко повече за клуба, в който тренираш? От колко време си там, кой е твоят треньор, как протичат тренировките?
– Състезавам се за “Ботев 93” град Враца. Моята лична треньорка е майка ми Камелия Крумова, която е бивша национална състезателка, многократна шампионка на България и двукратна бронзова медалистка от европейски първенства за жени. В клуба ни всички момчета тренират класическа борба, а женската част сме свободен стил. Тренирам главно с момчетата, което е от голяма полза, защото така израствам повече. Винаги се влагам на макс в тренировките, защото невъзнаграден труд няма. Най-много харесвам когато правим кросове и походи сред природата.
Как прекарваш свободното си време и как се постига баланс между училището и ежедневните тренировки? Имаш ли си хоби?
– В малкото си свободно време съм навън с приятелите си. Колкото до баланса между училището и тренирвките се справям добре. Понякога е малко трудно за наваксване на учебния материал , особено след по-дълъг лагер с националния отбор, но успявам. Отличничка съм и не оставям ученето на заден план заради тренировки и състезания, защото нашите винаги ми казват, че не трябва да загърбвам едното за сметка на другото. Едно от хобитата ми е да карам електрическата си тротинетка по пътя за Врачанския Балкан заедно с брат си. Наистина много зареждащо с енергия място!
Много от предишните ти колеги, които съм интервюирал ми споделиха, че те не са единствените борци в семейството. Дали ще е дядо, баща, майка. Разкажи малко повече за твоя случай.
– В интерес на истината и при мен е точно така. Както споделих вече за майка ми, така и баща ми Красимир Крумов също е бивш борец, дядо ми Николай Каменов и леля ми Диана Цекова също. И към момента аз и брат ми Борис Крумов също продължаваме семейната традиция. Той е на 11, а тази година стана два пъти шампион на България в класическия стил. Първият ми братовчед Ерик Кличуров, който е на възрастта на брат ми, също тренира и живее в Чикаго. Цялата ми семейна среда е свързана с борбата.
Суеверна ли си? Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди мачове?
– Имам един червен конец с кръстче, което винаги слагам в чорапа си за състезанията, защото не позволяват да бъде на ръката ми. Той ми носи късмет.
Какви цели си си поставила за 2022?
– На първо място се целя към златото на републиканските първенства, а след това, дай Боже, да успея да се кача на почетната стълбичка на Европейското и Световното. Пожелавам си 2022-та да бъде още по-успешна от тази година.
Каква оценка си даваш ти за първите ти години в борбата и какво искаш от себе си за следващите?
– Радвам се на постигнатото от мен до момента, но има още какво да се желае и трябва да надграждам. А това, което искам от себе си за следващите години, е да покоря европейския, световния и олимпийския връх. Да изпитам тази емоция и удовлетворение от положения труд и лишения през годините, защото за един спортист няма по-хубаво чувство от това да си на най-високото стъпало слушайки химна на родината си!
Интересуваш ли се от други бойни спортове? Било то да ги практикуваш или само да ги гледаш?
– От други бойни спортове не се интересувам и не практикувам, но обичам да гледам волейболни мачове и художествена гимнастика.
Кой е най-големият мит/легенда, която си чувала за борбата и за хората, които я практикуват?
– Нещото, което може би доста хора са чували, че борбата не е женски спорт. Не съм съгласна с това твърдение, защото в днешно време женската борба в света и в България е една от водещите сили. И това се доказва на всяко едно състезание, както стана и на Олимпийските игри тази година. Жените показаха много силен характер и упоритост. Животът в залата е различен от този навън. Всяка една се труди с пот на челото по време на тренировка, но извън тепиха нещата са различни.
На кой и за какво искаш да благодариш?
– На първо място искам да благодаря на моето семейство, което винаги ме подкрепя и са винаги с мен на всяко едно мое състезание. Те вярват в мен повече, отколкото аз самата. Искам да благодаря на треньорите и съотборниците си, с които тренираме заедно и си помагаме. И по-специално искам да благодаря на едно момиче, което може би почти всеки един от нас познава, а именно златната Биляна Дудова. Голяма подкрепа получавам от нея и ми дава мотивация за всяко едно състезание. Тя е моят идол в борбата и човекът, от който винаги получавам най-добрите съвети и насърчения. Доста неща съм научила от нея, без които нямаше да съм на това ниво – от правилното сваляне на килограми, през техника, до подготовка и още много.
