Станка Златева се видя принудена сама да купува тепих за залата си по борба в Сливен, ожали се самата тя пред „България Днес“. Но тъй като няма нужните 12 000 лева, ще го вземе на изплащане, а вноските ще прави от пенсията, която взима като олимпийски сребърен медалист.
Златева има две втори места от Игрите в Пекин 2008 и Лондон 2012, както и общо 11 титли от европейски и световни първенства. От година насам тя тренира деца в свой клуб и в чисто нова зала за борба в Сливен. Проблемът й е, че има само един тепих, а мястото е за два и дечурлигата се свиват на него.
Въпреки трудностите Стани работи с голям ентусиазъм, който предава и на възпитаниците си. Момчетата и момичетата с радост изпълняват всички упражнения и се шегуват, че биха изкарвали и лоши оценки в училище стига да получат наказание и да трябва да тренират допълнително.
„Когато откривахме залата, Валентин Йорданов ми подари един тепих, а сега федерацията не иска да ми помогне с още един. Поръчала съм си на изплащане и ще го плащам с олимпийската си пенсия. 12 години работих за тази федерация, а сега ме оставиха. Ако така продължават нещата, то клубовете ще спрат да работят. А клубовете хранят федерацията. Ако няма такива шматки като нас, кого ще вземат в националните отбори, откъде ще имат състезатели“, гневи се златната Станка.
Около стадиона в Сливен се изгражда цял комплекс със зали и парк за почивка и аматьорски спорт, а финансирането е за сметка на МФВС, общината и спонсори. На масата във фоайето на залата на клуба по борба „Станка Златева“ лежи проект как ще изглежда мястото в близко бъдеще. А тя с ентусиазъм показва плановете и обяснява къде ще има трева, цветя, алеи, беседки и се радва по детски каква глъчка ще има.
„Тук бяха едни камънаци, насипи, човек не можеше да мине. Сега ще го направим чудесно. Помагат ни спонсори, местни фирми, общинския бюджет не го товарим. В Сливен името ми все още е уважавано и хората откликват“, казва Златева.
Но наред с радостите, тя пред възпитаниците си премълчава тегобите, които са й на главата.
„Никой от федерацията не ме е попитал за какво става въпрос. Залата е финансирана от министерството, общината и местни бизнесмени.
Докато беше Вальо Йорданов, нещата вървяха, сега вече все едно не съществувам. Откакто смениха ръководството, никой не се интересува какво и как правя тук. А колко шампиони има от София? Всички сме от селата и малките градове. Те гледат там нещата да си оправят, а нас не поглеждат“, признава Станка.
Все още желанието на Златева да подготви свои наследници, при това в България, е доста горещо.
„Доволна съм от това, което става, имам тренировки и сутринта, и вечерта. Харесва ми, доставя ми удоволствие да работя с децата. Те се стараят. Някои идват, а след месец-два виждат, че борбата не е за тях, други остават и работим с тях упорито“, признава Стани.
Голямата ни шампионка е предпазлива в обещанието за бъдещето си като треньор, макар да си върши работата с голямо желание. „Има качествени деца. Отсега обаче не мога да кажа дали някое от тях ще стане шампион, защото е нужно да тренират поне четири-пет години, преди да има резултати.
Мотивирам ги, като ги „натискам“ здраво в тренировките, а те искат още и още. След заниманията искат да остават да тренират още, чудя се как да ги изгоня“, смее се Златева.
Името на Станка още се изговаря с голямо уважение в Сливен и региона, както от млади, така и от стари. Затова и възпитаниците на клуба по борба „Станка Златева“ сами се явяват пред вратите на залата.
„Децата сами идват при мен, аз само веднъж минах миналата година в едно училище и от там дойдоха две деца, другите сами си идват.
Първите хватки са стандартни, но в процеса на работа виждам кое дете какви данни има и започвам да ги развивам индивидуално. Наслагваш нещата в процеса на работа. Борбата не можеш да я научиш цял живот, защото се случват различни ситуации“, казва Златева.
Треньорът, с когото тя постигна големите си успехи – Симеон Щерев, все още е до нея и все още й дава съвети, когато тя ги потърси. „Съветвам се със Симеон Щерев за всичко, когато срещам проблеми като треньор. От него научих страхотно много неща и съм му благодарна“, откровена е Станка.
На петкратната световна шампионка никак не й липсват състезанията, признава самата тях. „Не ми липсват състезанията, защото съм изчерпана. Но сега ми е готино да видя децата как се борят. Тръпката пак я има, макар да съм покрай тепиха. Пак давам много от себе си.
Сега ми е по-леко, защото, когато бях състезател, върху мен имаше огромен натиск и винаги много високи очаквания, което ми тежеше. Това нещо вече го няма. Ще съм много горда, ако някое от децата ми постигне дори една трета от това, което аз съм постигнала“, твърди Златева.
Сълзите от двете загуби на олимпийски финали вече са изсъхнали в очите на Стани. Всичко е в миналото и новото поприще като треньор е по-важно. „Загубите на олимпийските финали вече ги преживях. Очакванията към мен по онова време по-скоро са ме мотивирали, държали са ме на високо ниво. Спортист без напрежение и без стрес няма как да постигне големи резултати“, твърди Златева.
Шампионката не иска да се разделя със Сливен и местните хора и засега не иска и да чуе да работи на друго място. Живее си в града на стоте войводи, а в родното село Крушари ходи само на гости при майка си.
„В София не ми харесва, там е лудница. За млади хора е, които искат да работят, да започнат кариера. Била съм много години в София, сега искам да ми е спокойно. Толкова години по лагери, по състезания, обиколила съм света, сега си ми е добре тук. Не ми липсват и предложения от чужбина, но всичко отклонявам. Засега. Искам да бъда треньор тук, но ако нещата не се развиват, ако не се създадат условия за клубовете, то няма да имам избор. Обичам си България, Сливен и искам да съм си тук“, признава Златева.
/България днес/
