„Дори да съм на най-високото стъпало на стълбичката, винаги има какво да се поправя„
Вярвам, че колкото по-успешен е един човек в своята сфера, толкова повече научава колко „далеч е от истината“. Днешната ни героиня е чудесен пример за това как успехът не бива да бъде използван за нищо друго, освен за мотивация. За нови успехи, за още по-добри резултати и за още по-доминантни представяния.
Запознайте се със Стефани Петрова. Въпреки че е на 16 години, тя преспокойно може да бъде причислена към списъка с бойни гордости на Варна и България. Стефани е трикратна републиканска шампионка по ММА, а преди няколко месеца завоюва и първата си национална титла в борбата. През 2021-ва Стефани спечели сребро от Световното първенство по ММА за подрастващи.
Трудолюбивото момиче е родено във Варна – град с огромни традиции в борбата и бойните спортове като цяло. Морската школа е мястото, което е изградило у Стефани манталитет на победител и на човек, който винаги иска и може повече.
За началото, за съвместяването на борбата и ММА, за целите и мечтите и за това има или няма късмет в бойните спортове, говори Стефани Петрова:
Стефани, привет. Къде те намираме в момента?
– Привет. Намирате ме вкъщи, приготвям се за тренировка.
Разкажи на читателите ни за началото ти в борбата. Къде и кога започна да тренираш, кой те насочи към спорта?
– От 11-годишна съм в залата. Двамата ми по-големи братя тренираха и ме взимаха с тях. С течение на времето у мен самата се зароди огромно желание да се пробвам в борбата и да ходя по състезания. Първият ми треньор бе Денка Петрова. Когато започнах да тренирам в залата нямаше момичета и затова се борих с момчетата, като не веднъж и два пъти съм ги надвивала. Започнах да тренирам в с. Кичево, където учех и се борих до 7-ми клас.
В края на февруари спечели злато от Държавното лично първенство за кадетки (46 кг). Как протича подготовката ти за подобни състезания и с какво ще запомниш надпреварата в Стара Загора?
– Подготовката за състезанието бе тежка. Триразови тренировки всеки ден, а често пъти имаше и дни, в които не съм излизала от залата. Шампионата в Стара Загора ще го запомня с това, че положих много труд и само с хубави моменти.
Колкото и успешно да е едно състезание, човек винаги има какви поуки да си извади. Ти какъв извод си направи след шампионата?
– Дори да съм на най-високото стъпало на стълбичката, винаги има какво да се поправя. Аз постоянно имам критики към себе си и играта си. Човек винаги има какво да научи и какво да направи по-добре.
Освен че си национална състезателка по борба, ти можеш да се похвалиш със същото и в смесените бойни изкуства? Разкажи и за тази си страст.
– Да, така е. От три години тренирам смесени бойни изкуства. В последните три години печеля националната титла, а през 2021-ва взех сребро от Световното първенство
Разкажи ни малко повече за клубовете, в който тренираш? От колко време си там, кои са твоите треньори, как протичат тренировките?
– Тренирам борба в СК „Спартак Варна“ от 2018-та. Моят треньор е Кольо Добрев. ММА тренирам в „ММА Варна“ от 2019-та. Там треньор ми е Светослав Желев. И в двата клуба съм единствено момиче и талисман на отбора. Имам изключителна чест и късмет, че попаднах на места, където се работи здраво и се тренира сериозно. Треньорите ми са изключително стриктни и взискателни, но то е за мое добро. Понякога ми се случва едвам да се прибирам от тренировка. Първата година бе много трудна.
Уменията в борбата със сигурност ти помагат в клетката, но има ли нещо от ММА-я, което да ти е от полза на тепиха?
– Да, борбата помага много в смесените бойни изкуства. Бойните спортове са много сериозни и изискват дисциплина и уважение на първо място. Научила съм много и от едното, и от другото място, но знам че имам още много път пред себе си.
Пречат ли си борбата и ММА при теб и колко е трудно съвместяването им?
– Напротив, допълват се. Ако на едната тренировка науча нещо, то в другата зала ще науча друго. Едното ми помага за другото и обратното.
В бойните спортове често пъти битката с везната е също толкова жестока, колкото тази на тепиха или в клетакта. Как се справяш ти с килограмите и влизането в категория и каква е твоята рецепта за успех?
– И аз имам проблеми с килограмите, но с помощта на треньорите ми се справям и нямам притеснения относно влизането в категория. Не е лесно, но когато положиш труд, няма как той да не бъде възнаграден. Моята рецепта за успех е следната – тренировки, тренировки и пак тренировки. Без лишения и труд нищо не се случва. Когато съм на пределите на силите ми винаги се сещам защо го правя на първо време и продължавам с нови сили.
Как прекарваш свободното си време и как се постига баланс между училището и ежедневните тренировки? Имаш ли си хоби?
– Нямам свободно време. Сутрин училище, след това тренировка. След това отново се заемам с училището и после още една, понякога две тренировъчни сесии. На края на деня съм доста изморена. Важното е, че засега се справям в училище. Трудно е, но се свиква.
Суеверна ли си? Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди мачове?
– Преди всеки мач се кръстя три пъти. Имам едно синджирче с кръст, което е подарък то майак ми. Слагам си го в борцовката отстрани, защото нямаме право да носим накити по нас.
Какви цели си си поставила за остатъка от 2022 г?
– За остатъка от годината целите са две – да стана световна шампионка и в борбата, и в смесените бойни изкуства.
Каква самооценка си даваш за първите ти години в бойните спортове и къде се виждаш след още толкова?
– Радвам се на постиженията си, но знам, че има още много какво да се желае и да се надгражда. Най-големите ми мечти са да стъпя на европейския, световния и на олимпийския връх. За един спортист няма по-голяма гордост от това да чуе химна на родината си и да седи на най-високото стъпало. Тогава всичкия положен труд се осмисля.
Съществува ли такова нещо като късмет в бойните спортове или всичко се свежда до часовете прекарани в залата?
– Не може без късмет, но той е много малка част от уравнението. Всичко опира до старанието и желанието в залата.
Кои са любимите ти състезатели в борбата и в ММА-я, било то от миналото или настоящето?
– В борбата любимата ми състезателка е Биляна Дудова, а в ММА е Ронда Раузи. И двете са изключителни състезателки и страшно много им се възхищавам.
На кой и за какво искаш да благодариш?
– На семейството ми, което е винаги до мен и ме подкрепя във всичко. Благодарна съм на двамата ми треньори, които ми вдъхват кураж да продължавам напред и да не се отказвам. Те са хората, които ми подават ръка, когато съм на земята. Няма как да забравя и съотборниците ми и приятелите ми, благодаря ви адски много.
