Микяй Наим, европейски вицешампион по борба в категория до 65 кг в свободния стил от Загреб през 2023-а година, даде интервю за радио „Фокус„.
Здравей, Микяй, и честит сребърен медал от Европейското първенство за мъже. Как оценяваш представянето си на форума?
Здравейте. Благодаря. Първи медал при мъжете, доста съм щастлив от този факт. Имаше един период, когато бях „на косъм“ от отличие, но с труд и постоянство нещата се получават. Няма невъзнаграден труд.
Изстрадан ли е този медал при мъжете?
Труден период беше, пет години, в които не можах да стигна до отличие – все „на косъм“, в последните секунди не ми достигаше.
Това беше дебют за теб точно в тази категория. До момента се състезаваше при най-леките до 57 кг, където е и Георги Вангелов. Трудно ли качи две категории? Все пак това е разлика от цели 8 кг.
Трудно е, не мога да кажа, че е лесно. Всички са нови, не съм се сблъсквал с тях досега. Но и много трудно ми беше и да свалям килограми за 57.
България завърши на пето място по медали след титлата на Назарян, Турция е първа
Ти от колко килограма сваляше, за да влезеш в 57?
От 64-65 кг свалях надолу до 57 кг, което ми беше много трудно. Цялата ми сила и енергия отиваше за сваляне на килограми и не оставаше за срещите, за борбата.
Да разбирам, че сега вече ти е по-леко от физическо естество?
Да, от гледна точка на сваляне на килограми не ми е проблем. Физическа сила – опитах се, направих, колкото е възможно в тоя кратък период от година да заякна. Предната година на Европейското бях 57, сега – 65. Но тепърва предстоят тежките тренировки и усъвършенстването, както физически, така и технически.
Каква е разликата, освен във физически план, в борците и въобще борбата при 65-килограмовите в сравнение с тази при 57 килограма?
Няма особена разлика, тъй като не са толкова тежки. Интензивна е борбата, през 6-те минути няма спиране, търси се постоянно движения.
Успя ли да изпълниш като килограми новата категория и мислиш ли, че имаш още да наваксваш във физически план?
Да, физически трябва да наваксам. Като килограми съм ги запълнил, 1-2 кг даже изчиствам, за да вляза в категория.
Да те върна сега към самото Европейско първенство, да ни направиш една ретроспекция на твоето представяне. Коя среща ти беше по-трудна, коя по-лесна?
С грузинеца, четвъртфинала, ми беше най-трудната среща. Тя беше и ключовата, при което, след победа над него, отидох на полуфинал с познат за мен борец – Коман от Румъния. Аз и друг път съм се борил с него, и на лагер сме били заедно, познат ми е и там ми беше по-спокойно. Но полуфиналната среща… има си напрежение.
Христо Маринов: Има прогрес, дано борците ни да бъдат здрави за световното
А на финала, понеже ти е първи финал при мъжете и вече си бил наясно, че взимаш поне отличие, освободен ли излезе или малко пренавит?
Изцяло освободен бях срещу арменеца. Той е доста години в тая категория, той е и медалист от големи първенства, шампион на Световна купа, той е един от титулярите. Въпреки че от предния ден имах малко неразположение във врата и не бях напълно на 100% влязъл във финала, но излязох да се сборя, нямаше какво да губя, само можех да спечеля от този финал и от цялото Европейско първенство.
Да поговорим още малко за финала. Ти поведе след първата част. Проблемите, както казваш, във врата ли са част от това да загубиш и какво не ти достигна, за да го победиш? Как мислиш?
Първата част поведох 1:0, като бях по-активният борец, търсех повече. Втората част – той е по-опитен и от там ме пречупи, явно с физическа сила и като по-опитен в последните минути си водеше неговата борба. Направих и аз грешки, които при мъжете особено са пагубни. Една грешка и се губи срещата.
След форума посвети отличието на твоя син. Разкажи на нашите слушатели за това.
Да, посветих медала на моя син Артур – новородено бебче, преди месец и малко. Той е моята мотивация и с мисълта за него преодолявах срещите. Също искам да благодаря и на съпругата ми, на семейството ми, на треньорите, на всички хора, които са зад гърба ми и ме подкрепят.
Смяташ ли – жив и здрав да е, като порасне, да го направиш и него борец, твоя син?
Жив и здрав да е, ще видим какво ще се случи. То покрай него са само борци, така че май-май няма много друг път. Но ще видим, да е жив и здрав, времето ще покаже.
Да се върнем към теб. Какво ти предстои отсега нататък през годината?
Предстои Шампионатът на България, летният отборен. След това имаме лагер на Белмекен, квалификационни турнири, рейтингови. Но най-важното първенство за тази година е Световното, през което се взимат и квоти за Олимпиада.
Там предполагам, че ще те видим в олимпийската до 65 кг, нали така?
Да, същата категория, която бях сега на Европейското. Да съм жив и здрав, без травми…
Смяташ ли, че можеш да стигнеш до квота за игрите в Париж с оглед факта, че – предполагам си чул – Световната федерация след Европейското ще започне да допуска борци от Беларус и Русия на големи форуми и това със сигурност би трябвало да се отрази?
Да, ще има отражение. Няма да е лесно в никакъв случай, и без тях, и с тях – няма лесен път към големите успехи. Така че продължаваме напред. Трябва да стигнем колкото се може по-напред, дай боже квалификация и да се борим на олимпийския тепих.
Пожелавам ти го и много здраве и късмет желая на теб и твоето семейство!
Благодаря. Живи и здрави и вие бъдете!
