„Аз винаги имам критики към себе, дори да съм станала първа“
Комфортът убива. Силно вярвам, че колкото по-неудобни са обстоятелствата и препятствията, толкова по-голямо е израстването и сладка е победата. Останах силно и приятно впечатлен, когато една 16-годишна шампионка на България ми сподели, че „всяко едно състезание е градивна критика, не само успех“.
Днешната ни героиня е поредното доказателство, че женската борба в нашата държава ражда големи таланти и бъдещи поводи за национална гордост. Виктория Радева е трикратна шампионка на България в подрастващите групи, а през 2022-ра завоюва два златни медала в първата си година при кадетките.
Тя е родом от Варна, но от тази година защитава цветовете на СК „Бургас“. И по какъв начин – злато от Държавното лично първенство през февруари и злато от Държавното лично-отборно първенство през март.
Виктория е родена за тепиха и за успехите на него. Трудолюбивата тийнейджърка е преминала през много дисциплини, но съдбата най-накая я е срещнала с борбата, където нашата героиня се чувства като у дома си.
Но талантът е без значение, ако не го шлифоваш и не го развиваш. А Виктория не спира да работи над себе си и резултатите не закъсняват. В наши дни човек лесно може да се главозамае от първоначалните успехи, които обаче са крайно недостатъчни и са само началото за упоритата и винаги търсеща самоподобрение Виктория.
За началото в борбата, за изпитанията и източниците на сила и за бъдещите цели и амбиции, говори Виктория Радева:
Виктория, привет. Къде те намираме в момента?
– Привет! В момента ме намирате в общежитието в град Бургас. Свърших с училищните занятия и се подготвям за тренировка.
Разкажи на нашите читатели за началото ти в борбата. Кой те насочи, кога започна?
– От няколко години се занимавам с този спорт, баща ми и брат ми са бивши борци. Те бяха хората, който ме заведоха в залата за пръв път. От малка съм доста нахъсана на тема спорт и съм упорита, понеже съм тренирала и други неща преди това и малко или много съм си изградила едно спокойствие.
С какви други спортни дисциплини си се занимавала?
– Тренирала съм доста спортове – художествена и спортна гимнастика, лека атлетика, плуване и др. Главно бях наблегнала на плуването. Там имах доста успехи, макар и на таква малка възраст, близо 80 медала.
Помниш ли най-първата си тренировка? С какво те спечели борбата? Кога си каза, че това е твоето нещо?
– Да, когато отидох в залата видях много деца, който се бореха и се радваха когато успеят да направят някоя хватка. Още първата тренировка усетих, че се забавлявам. Тогава постепенно започнах да ходя само на борба и реших, че това е моят спорт.
В края на месец февруари завоюва злато от Държавното лично първенство за кадетки (65 кг). Разкажи как премина надпреварата.
– Всичко мина добре и по план, макар да имах травма. Ще запомня изминалото Републиканско първенство с това, че взех златото още от първата година във възрастова група кадетки.
Колкото и успешно да е едно състезание, човек винаги има каква поука да си извади. Ти какъв извод си направи след Държавното?
– Така е! Аз винаги имам критики към себе си, дори да съм станала първа. Знам, че всяко състезание е не само успех, а и градивна критика!
Разкажи ни малко повече за клуба в, който тренираш? От колко време си там, кой е твоят треньор, как протичат тренировките?
– Състезавам се за СК ,,Бургас“. Моят личен треньор е Николай Дачев. В клуба имаме момчета, който се борят класически стил. Нашият треньор Николай Милков се занимава със свободния стил. Аз знам, че невъзнаграден труд няма, за това се влагам на макс в залата и давам всичко от себе си. Тренировките протичат доста добре, тренирам и с момчета, което е голям плюс за мен, така израствам повече.
В изтезаващ спорт като борбата много хора често пъти се отказват или предават. Кое е нещото, което на теб ти дава сила да продължиш в най-тежките ти мигове на тепиха и по време на тренировки?
– Да, аз също познавам хора, който са се отказвали когато видят, че е по-трудно. Борбата не е за всеки, иска се силен характер и трудолюбивост. Нещото, което ме кара да продължа са семейството ми и треньорите, който са винаги около мен. Главната причина, която ме кара да продължавам да тренирам упорито и да не се отказвам е треньорът ми Николай Дачев. Той е вложил толкова много време и усилия в мен, няма как да се откажа толкова лесно.
Каква е твоята тайна за постигане на баланс между училище и тренировки и остава ли ти свободно време за себе си и за хобита?
– Понякога е малко трудно да наваксам с учебния материал, но балансирам между училището и тренировките. В свободното си време се разхождам с приятели, но най-много обичам да слизам до морето. Това е моето любимо място за почивка.
Много от предишните ти колеги, който съм интервюирал ми споделиха, че те не са единствените борци в семейството. Дали ще е дядо, баща, майка. Има ли такъв случай в твоята фамилия?
– Да, баща ми е бивш борец. Преди години се е класирал на доста голям за времето си турнир ,,Дружба“. Освен това е и многократен републикански шампион на България. Също така моят голям брат е многократен шампион на България и участник на Световно първенство.
Суеверна ли си? Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди или след мачове?
– Имам синджирче с кръст, което винаги слагам в борцовката ми преди състезанията, понеже не позволяват да се носи на тепиха. То ми носи късмет.
Какви цели си си поставила за 2022?
– До момента постигнах първите важни цели – злато от Държавния личен шампионат и Държавното лично-отборно първенство. Миналата седмица се проведе ДЛОШ тук в Бургас, успях да се кача на първото място и получих купа за „Най-технична състезателка“. Следващите ми цели са да взема медал от Европейското и Световното, дай Боже! Дано тази година да е по-успешна от миналата!
Каква оценка си даваш за първите ти години в борбата и какво искаш от себе си за следващите?
– Ами до момента мисля, че се справям добре, влагам труд и постоянство и това се възнаграждава. От тук нататък искам да достигам по-големите върхове и да покорявам доста по-големи цели.
Кой е любимия ти състезател/ка, било то миналото или настоящето?
– Имам две любими боркини – двукратната сребърна медалистка от Олимпийски игри и треньор на националния отбор при девойките ни Станка Златева и бронзовата медалистка от Токио Евелина Николова.
На кой и за какво искаш да благодариш?
– Искам на първо място да благодаря на моите родители, че винаги ме подкрепят и критикуват. Радвам се, че макар и на 16-годишна възраст ме пуснаха да се развивам в друг град, а именно Бургас. Също така благодаря на треньора ми, който винаги ме подкрепя и е до мен, когато имам нужда.
