Хасан Исаев – един от най-техничните и непримирими олимпийски шампиони в историята на борбата, навършва днес 70 години.
Юбилеят на знаменития българин е повод да си припомним забележителната му спортна кариера. Олимпийски шампион от игрите в Монреал 1976 г., злато на световните първенства в Истанбул 1974 и в Минск 1975, световен вицешампион от Техеран 1973, европейски първенец от Лозана 1973 и от Лудвигсхафен 1975…
Това са само най-значимите успехи на Хасан Исаев, а в кариерата си има още стотици титли и медали.
На 12 години той преборва връстници, които тежат с десетина килограма повече от него. На 22 вече е световен и европейски шампион. А на 23 стъпва на олимпийския връх в Монреал 1976 с подут от контузия лакът и след обезболяващи инжекции.
В средата на 70-те години Исаев налага хегемония при най-леките борци с ювелирен стил и непримирим дух за победа. В категория, в която конкуренцията по традиция е убийствена най-вече заради постоянната азиатска заплаха, неговото майсторство предизвиква суперлативи от всички страни.
В годините на тепиха малкият голям шампион успя да превърне името Хасан Исаев в световна марка за класа в свободната борба.
Слави се като изключително дисциплиниран и спазва строг режим, но постепенно зачестилите травми го отказват от активната състезателна дейност. Така, след като целува тепиха за последно през 1979-а, той става треньор в „Лудогорец“ и неговите състезатели печелят във времето над 70 медала, предимно при юношите и кадетите.
Обявен е за почетен гражданин на Разград. Днес в негова чест в родното му село Бисерци всяка година се организира турнир за млади таланти, в който най-добрият състезател се награждава със „Златен пояс“ на негово име.
