Датата 14-ти юли завинаги е запечатана в историята на бокса. И по точно 14-ти юли 2001 г.
Това е денят, в който един от най-великите боксьори на всички времена слага ръкавиците за последен път. Роберто Дюран излиза на дансинга за последен път преди точно 20 години.
По-малко от месец след отпразнуването на 50-ия си рожден ден, „Ръцете от камък“ се подготвя за двубой със стар противник – Хектор Камачо. Двамата вече се познават отлично, тъй като се бият за пръв път през 1996 г., когато „Мачо“ побеждава след спорно съдийско решение. Пет години по-късно е време за реванш.
Реванш, който обаче едва ли трябва да се състои. Както споменах по-рано, големият шампион от Панама е отпразнувал половин век на земята. Дюран буквално е умоляван от фенове и журналисти да се откаже от спорта, но това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
Роберто е пореден пример за спортист, който просто не знае кога да каже ‘край’. А как изобщо е възможно подобно нещо, когато целия ти съзнателен живот е минал в подготовки за мачове и състезания?
В бойните спортове тази прокоба е още по-голяма, защото всеки юмрук в лицето или черния дроб може да се окаже фатален. Не само когато си на 50… На тази възраст никой не би следвало да се боксира, без значение наградата или залога в мача.
Срещата се провежда в Денвър, САЩ. Покойният Камачо също не е първа младост по онова време. Американецът е на 39-годишна възраст и двубоят прилича повече на шоу, отколкото на първия мач от 1996-та.
Този път Камачо печели убедително, а от някогашното величие на Дюран са останали само спомени. Големият шампион няма нищо общо с човек, който само допреди 7-8 години все още е един от най-страховитите хора на планетата.
Въпреки че не е планирана за последна, именно това се оказва финалната среща на Дюран. Няколко месеца по-късно Роберто е участник в автомобилна катастрофа, която окончателно слага край на професионалната му кариера. Погледнато от гледна точка на времето човек би си помислил, че именно тази катастрофа е причината днес Дюран да е жив и да се радва на старините си.
Идол на няколко поколения, Дюран окачва ръкавиците завинаги, оставайки зад себе си една от най-славните кариери не само в „сладката наука“, но и в профи спорта като цяло. А за тези, които са имали късмета и привилегията да наблюдават някоя от срещите му на живо или дори по телевизията… късметлии сте!
