„И преди, и сега, шампион е ЦСКА„.
Този рефрен е добре познат на „червените“ фенове в България. И ако любимият футболен отбор на милиони не е ставал първенец на страната си от 12 години, то при бокса нещата не седят така.
Боксов Клуб ЦСКА завоюва 43-та си отборна титла на последното Държавно първенство за мъже в гр. Пловдив. По-рано през годината „армейците“ завоюваха и Купата на България при мъжете, а през септември станаха и първенци на Държавното за младежи до 18 г.
Доминацията на ЦСКА е плод на усилен тренировки, правилна подготовка и на добри специалисти в лицето на Михаил Таков, Александър Александров и Александър Мартинов.
Сашо Александров е треньор в столичния отбор вече 6 години и отлично познава момчетата и момичетата, които извежда на национални и международни турнири. Именно с бившия национален състезател се свърза екипът на Boec.BG. Как се изгражда шампионски манталитет, за какво мечтае като треньор и към кого се обръща за съвети, говори Александър Александров:
Г-н Александров, поздравления за представянето на отбора ви на държавното първенство! С каква нагласа тръгнахте за Пловдив и доволен ли сте от показаното?
– Тръгнахме с нагласа за първото място, въпреки че точно преди състезанието двама наши състезатели отпаднаха поради контузии – Радослав Панталеев и Венсан Киркоров. Двамата са национални състезатели и със сигурност щяхме да спечелим още медали, ако бяха на разположение.
Каква е рецептата за спечелването на отборната титла на републиканско първенство, където се пускат най-добрите състезатели от цялата държава?
– Нашият отбор винаги е фаворит за спечелването на отборната титла, тази ни беше 43-та. Рецептата е в това, че ние треньорите се стараем да създаваме конкуренция между състезателите. По този начин те израстват. В отбора пуснахме и тримата ни младежки шампиони Шон Торес, Йоан Асенов и Златин Илчев.
Как изобщо се подготвя един боксьор при положение, че близо 4 месеца тренировъчния процес на практика го нямаше?
– Трудно се подготвихме, но така беше за всички, не само за нас. Все пак в отбора ни има четирима национали и благодарение на федерацията успяхме да направим лагер на Белмекен, а после и на Спортпалас.
Какво е чувството да ръководите изцяло ваш финал (при 64-килограмовите в битка за златото се изправиха Кирил Русинов и Пламен Иванов)?
– Щастлив съм, че Пламен успя да стигне до финала, въпреки че не беше играл на състезание от три години заради контузия в рамото. Спечели три срещи и на финала игра достойно с Кирил, получи се много зрелищен мач. Знаех, че Кирил е по-подготвеният боксьор и очаквах да победи, но не застанах в никой ъгъл, защото е много трудно да викаш за единия, когато си ги тренирал и двамата.
– Да, най-много се зарадвах на победата във финала на Кристиян Николов. Причината беше, че от тази среща зависеше и отборната титла. При загуба щяхме да сме втори, но той игра много умно и спази всички тактически задачи, които бяхме обсъдили преди срещата.
Вече 6 години сте треньор в ЦСКА и от 4 сте помощник при националите. Кое е по-сложно – да се учиш или да преподаваш?
– По-сложно е да преподаваш. Отговарям за много боксьори и в националния отбор, и в клуба. Всеки е различен и е много трудно да се сработиш с всички. Някой възприемат по-бързо, други по-бавно, някой са по-трудолюбиви, други по-мързеливи, с някой имаш проблем с дициплината… Когато бях състезател мислех обратното, но съм бил в грешка.
– Със сигурност искам да съм по-успешен треньор. Като състезател мечтаех за медал от Олимпийски игри. Сега като треньор мечтая мой боксьор да стане олимпийски шампион.
– Очаквам да спечелим 2-3 квоти. Дано момчетата да са здрави и да успеем да проведем качестена подготовка за квалификациите. Най-опитните ни боксьори са Даниел Асенов, Радослав Панталеев и Петър Белберов. Останалите момчета са по-млади и от тях очакваме резултати на следващите Игри.
Кой е човекът в бокса, от когото не спирате да искате съвети и напътствия?
– Михаил Таков е човек, от когото можеш да научиш много. Винаги се допитвам до него, не само за нещата в бокса. Често ми се е случвало да искам съвети и от Борислав Бояджиев и Жоел Арате.