Във времена, когато спортният успех е грижливо пазен зад банкови трезори и измерван с емотикони в социалните мрежи, вероятно имаме правото да припомним онези времена, в които бойните спортове произвеждаха онази романтика, която създаваше усещането, че има неща, за които няма цена.
Такава е и историята на един кубински инженер, който освен силен ум разполага и с тежки ръце. Достатъчно тежки, за да стане трикратен олимпийски и трикратен световен шампион по бокс. Теофило Стивенсон е златен олимпийски медалист от игрите през 72-а, 76-а и 80-а и световен първенец през 74-а, 78-а и 86-а година. Продуктът на коравата кубинска школа е лесно забелязан от скаутите на професионалния бокс, които виждат потенциала му за запомняща се кариера в тежка категория. Затова и след игрите в Монреал през 76-а американски промоутъри му предлагат внушителната за времето си сума от 2 милиона щатски долара за преминаване при професионалистите и гарантиран двубой с митичния Мохамед Али.
Неизвестните в това уравнение са твърде много за кубинеца. От една страна сумата е огромна, но от друга остават много отворени въпроси за неговото собствено бъдеще и това на най-близките му в Куба. По това време отношенията на САЩ и Куба бележат историческо дъно, Вашингтон е наложил поредица от тежки санкции на карибската държава, която се управлява авторитарно, ядрената криза е затихнала, но не и напрежението произтичащо от Студената война между двете страни. При това положение, ако Стивенсон напусне родината си, той трябва да приеме фактът, че никога повече няма да се завърне в нея, да види близките си и да бъде близо да живота, с който е свикнал. На зашеметяващото предложение кубинецът отговаря скромно и категорично – „Пред милионите долари предпочитам любовта на 8 милиона кубинци!“.
Отношението на Стивенсон към парите и възможността за слава е впечатляващо, а Sport Illustrator дори ще възкликне, че Теофило „предпочита да остане червен, вместо да бъде богат“, но няма индикации, че решението му е било мотивирано на база политически убеждения, а не патриотизъм и любов към семейството.
След като завършва състезателната си кариера през 1988 г., Теофило продължава да бъде ангажиран с бокс и става треньор. Заема поста вицепрезидент на Кубинската федерация по бокс, работи и в Националния институт по спорт и физическо възпитание.
Все пак Стивенсон се среща с Али години по-късно, когато американската легенда посещава Куба. Двамата обаче никога не премерват сили на ринга.
Любимецът на кубинската боксова аудитория напуска този свят през 2012-а, като остава завинаги в сърцата на народа си. Името му остава изписано със златни букви в историята на олимпийския бокс като той е единственият боец, който печели три поредни златни медала след победата над атлет от Съветския съюз на игрите в Москва през 1980 година.
