Боксовите срещи, които бихме искали да видим през 2019 г. (III част)

Отива си една пълна с емоции година. Видяхме много качествени и исторически мачове, но е време да погледнем към това, което ни се иска да видим през задаващата се 2019-та. Както в първите две части на поредицата, така и днес ще помечтаем за бъдещите битки на любимците ни. А пък ако вземе, че мечтите се превърнат в реалност, то 2018-та бързо, бързо ще бъде забравена.

Саул Алварес, 28г. (51-1-2), Мексико – Джермал Чарло, 28г. (28-0-0), САЩ

Истинският шампион на WBC в средна категория срещу „временния“ шампион. Това ще бъде първата защита на колана за „Канело“ и евентуален мач ще покаже дали Алварес наистина е с едни гърди напред от останалите в средна категория.

Алварес е шампион в три различни категории, но се чувства в свой води именно в средната. Спечели коланът след спорната си победа над Генади Головкин в средата на септември и макар много хора да са на мнение, че „Канело“ не заслужаваше победата, то в никакъв случай не загуби срещата (за разлика от двубоя с казахстанеца през 2017 г.) Мексиканецът бе по-активният боксьор от Головкин и този път демонстрира далеч повече агресия и постоянно търсеше размените и боя. Нещо, което бяхме позабравили от него. Мачът му с Роки Филдинг бе в графата пародийни, но той няма никаква вина за това. Англичанинът реши да допусне Алварес близо до себе си, а срещу боксьор като „Канело, който обича настъплението напред и може да нанася страшно силни удари, това е равно на катастрофа. Мексиканецът е показал, че може да се адаптира към стила на опонента си и в зависимост от него да предложи различни неща – да бъде търпелив, да търси бърз нокаут или да се защитава. Със сигурност не е дефанзивен гений като Флойд Мейуедър, но това може да се отнесе за почти всички налични боксьори в момента.

Джермал Чарло е временен шампион на WBC от 21 април, когато победи Хюго Чентено-младши с нокаут във втория рунд. Преди седмица победи Матвей Коробов малко незаслужено, но трябва да се отчете факта, че Коробов бе сложен в двубоя 5 дена преди събитието. Както Алварес, така и Чарло са били „поощрявани“ от съдиите в миналото си, но правилата в професионалния бокс са много разтегливо понятие, особено в Америка. Джермал Чарло не притежава най-респектиращия ляв прав в света, но движението му по ринга е изключително нестандартно и благодарение на него вкарва тежки удари в неочаквани моменти и зони на противника. Също като Алварес, предпочита да малтретира тялото на съперника си, а когато се защитава може да те накара да пропуснеш с всеки един удар заради експлозивността си и бързината в движенията на главата. Дясното му кроше може да причини много проблеми, а и американецът определено притежава добро кардио, защото в заключителните рундове на битките си е свеж и все още може да пласира и количество, и качество.

Олександър Усик, 31г. (16-0-0), Украйна – Джоузеф Паркър, 26г. (25-2-0), Нова Зеландия

Ако Усик е наистина сериозен за качването си в тежката категория, то Джоузеф Паркър е чудесен вариант за входящ тест. И двамата вече имат опит в Англия и са харесвани от публиката, така че интересът и парите не би трябвало да са проблем.

Джоузеф Паркър завърши годината подобаващо с победа над непретенциозния Александър Флорес, но като цяло 2018 г. не беше успешна откъм резултати. Загуби титлата си на WBO от Джошуа, а след това падна с единодушно решение от Дилиън Уайт. Тези поражения обаче, могат да бъдат квалифицирани като „очаквани“. Паркър не е каймакът на дивизията, но има нужните качества, за да бъде в топ 10 дълго време. „Кивито“ има опасен ляв прав, който използва често за финтиращи движения и за разпокъсване на защитата на съперника си. Височината и разтега му не са от най-впечатляващите за категорията, но за сметка на това знае прекрасно как да пази дистанция и кога да стой близко до опонента. Обича да „помпа“ тялото на противника. Разчита повече на силата си, отколкото на тайминга и точността, но в тежката категория не може да имаш всичко. Защитата му определено не е на нивото на Джошуа или Тайсън Фюри, но се е доказал като боксьор, който се бие до последно.

Олександър Усик прегази всичко в полутежката категория и съвсем резонно иска да се качи при големите пари и слава. Главната му цел е Антъни Джошуа, но украинецът трябва да е наясно, че габаритите и физическите му данни все още го държат на поне година разстояние от мач с „Ей Джей“. За тежката категория ще трябва да качи минимум десет килограма, но ще трябва да ги разпредели успешно по цялото си тяло, защото подвижността му ще спадне, а тя е много голяма част от иначе прекрасната му игра. Усик е с обратен гард, но десният му прав е по-мощен от този на много боксьори с нормален гард. Играта му с крака е сравнима единствено с тази на Ломаченко, който е с 30 кг по-лек. Усик прекрасно скъсява и увеличава дистанцията, търпелив е и много умен. Понякога може да изглежда предпазлив, но истината е, че е изключително умен боксьор, който много добре разбира кога да избухне в атака и кога се опитват да го вкарат в капан. Едва три от 16-те му победи са дошли в първата част на двубоя, което ни показва, че знае как да разпределя силите си равномерно.

Дилън Уайт, 30 г. (25-1-0), Англия – Дионтей Уайлдър, 33 г. (40-0-1), САЩ

Двубой, който ще прикове вниманието дори на баба ви. Без значение на мястото, доходите ще са рекордни и за двамата. Уайт отдавна се „точи“ на Уайлдър и иска титлата му, а и по едно време беше официален претендент. От тогава обаче се случиха толкова неща, че им изгубихме нишката…

Дилиън Уайт изпраща една от най-успешните си години. След 12-рундовата скука с Хелениус в края на октомври 2017 г., англичанинът нашамари последователно Лукас Браун, Джоузеф Паркър и Дерек Чисора. И ако Браун отдавна вече спада към категорията любители на спорта, то последните две имена са в топ 10 на дивизията. Англичанинът е на път да си осигури двубой с Антъни Джошуа, но моето скромно мнение е, че все още. А и едва ли някога ще може да победи сънародника си. През последните години Уайт натрупа много полезни рундове и вече е различен боксьор – по-умерен и умен е между въжетата, не се хвърля като подивял всеки рунд и в дефанзивен план е далеч по-бърз. Мачовете му с Чисора показаха, че може да търпи на много бой, но също така може да отвръща подобаващо. Не изпитва проблеми да се боксира от всяка една точка на ринга и явно доста добре разучава противниците си, защото рядко пъти бива изненадан от действията им. Ако има боксьор, който заслужава мач за световна титла, то това е именно Дилиън Уайт.

Ако 2018-та бе добра за Уайт, то какво можем да кажем за Уайлдър! Американецът най-накрая се би с големи имена от тежката категория и заработи рекордни хонорари. И още по-важно – двубоят му с Фюри върна тежката категория на бял свят в САЩ. Да, Уайлдър не трябваше да посреща 2019-та като шампион на WBC, но правилата и реферирането на боксови срещи са се превърнали в мноооого разтегливи понятия. От техническа гледна точка, „Бронзовият бомбардировач“ е далеч от истината, но той разполага със страховита сила в ръцете си, която явно му върши достатъчно работа. През повечето време правите му удари и разположението на краката му може да ни накара да се хванем за главите, но Уайлдър има пълното право да вярва в победата си до последно, благодарение именно на първичната сила, която притежава. Мисля си, че мач с Уайт е печеливш избор за Уайлдър, защото при евентуален реванш с Фюри на английска почва, американецът най-вероятно ще загуби пояса си, а това би му коствало и големите торби от мач с Антъни Джошуа.