Феновете на хип-хоп музиката знаят много добре кой е Nas. Живата легенда на Ню Йорк и източното крайбрежие е една от най-фундаменталните личности, която някога е хващала микрофон. През 2006 г. Насир бин Олу Дара Джоунс, както е истинското му име, пуска на пазара своя осми самостоятелен албум на име „Hip-Hop is Dead“ (Хип-хопът е мъртъв). Петият сингъл от албума е със същото име като „тавата“, а в началото на третия куплет може да чуете следните слова:
„Всички звучат еднакво, комерсиализирахте играта. Спомням си времената, в които бизнесът не бе над всичко“
15 години по-късно тази рима преспокойно може да бъде отнесена за „сладката наука“, която към наши дни се намира в доста по-тежко състояние от хип-хоп жанра през 2006-та.
Най-мъжкият и най-коравият спорт, който е известен на човечеството, днес е сянка на това, което го е изкачило на върха на пирамидата не само в бойните дисциплини, но и може би като цяло. Спорт, в който винаги е можело да посочиш кой е по-по-най в дадена дивизия. Или поне със сигурност е имало силно мнозинство. Защо това го няма днес ли? Защото днес не е модерно най-добрите да се бият с най-добрите. Днес е модерно да се правят луди пари на гърба на потребителя и консуматора.
В ера, в която професионалните атлети са едни от най-добре заплатените работници на земята, боксът вместо да цъфти и да се разлиства, неговите листа увяхват и падат. И ако тази тенденция не е от вчера или онзи ден, то през 2022-ра тя е по-скоро необратим процес.
Днес това, което мъти мозъците на боксьорите не са тежките крошета на противниците им, а торбите с пари. И тук дори не говорим за хората с трхите и за долните нива на спорта. Тук става въпрос за героите на нашето време, от които всички бавно и сигурно се уморяваме. Но не заради действията им, а заради бездействията им!
Трябва да погледнем само какво се случва на върха в тежка категория и в полусредната дивизия. Безспорно двете категории с най-дълбоко дъно и неизмерен талант. За поредна година двата най-дългоочаквани сблъсъка между Тайсън Фюри и Антъни Джошуа и Ерол Спенс и Терънс Кроуфорд НЯМА ДА ГИ БЪДЕ! Два мача, които вече трябваше да са на фаза реванш или трилогия, са толкова далеч от осъществяване, че дори не е смешно. Направо си е трагично.
Започвайки от промоутъри, мениджъри, адвокати, юристи, телевизии, арени и каквото още се сетите. Това са хората, които сядат на масите за преговори вече 4-5 години и все така не им се получава. Толкова голяма баница, а пък накрая всички са гладни и всички искат още. Вместо да се работи за благото на феновете, които са принудени да плащат колосални цени, за да гледат някоя галавечер, нещата се въртят около това как да издоим най-много кравата, без да я убием.
Освен че не се работи за благото на феновете, не се работи и за благото на бокса. Не се работи за наследството. За шанса да влезеш в историята. Да се изправиш срещу топ имената и да ги победиш. Ако не успееш, то тогава няма от какво да те е срам. Това обаче е демоде. Сега е по-престижно да си уреждаш мачове срещу хора като Джарел Милър, Анди Руис, Ото Валин, Том Шварц и подобни. И не ме разбирайте погрешно, това са хора, които заслужават само и единствено респект за годините прекарани по залиите и за здравия труд, който са положили. Но те не са каймака. Няма и да бъдат.
И това е меко казано досадно и дразнещо. Защото когато двама души твърдят, че те са най-силните боксьори, то единственият начин да разберем кой е крив и кой е прав, е да ги видим в ринга. Така както Али се бие на няколко пъти с Джо Фрейзър, така както през ’80-те години Марвин Хаглър, Роберто Дюран, Шугър Рей Ленърд и Томас хърнс се срещат общо 9 пъти помежду си!!!
А реалността е таква, защото цялата система е безумно корумпирана и прогнила. И ако в природата може да има случаи, в които прогнилата сърцевина на дървото е добре скрита от погледите ни, то в бокса фасадата вече е започнала да се руши. Четирима световни шампиона в дивизия, задължителни защити, ранглисти, отнемане на титли, мачове се организират предимно с хора, с които дадена телевизия работи. Днес има приблизително 70 човека на тази планета, на чийто колан пише СВЕТОВЕН ШАМПИОН. 17 дивизии и само в 3 от тях имаме безспорен шампион, който е обединил всички 4 пояса. Сложно нещо е математиката, но пък безгрешно. Всеки сам да си направи сметката.
И ако на действия са пълна нула, то на приказки и обещания боксьорите нямат равен. Замислете се само колко пъти през последните години Еди Хърн и Франк Уорън обещаха, че този мач НЯМА КАК ДА НЕ СЕ ПРОВЕДЕ,а Фюри и Джошуа да не се заканват един на друг по социални мрежи и телевизии. Същата е картинката и при Спенс и Кроуфод. Двамата американци не спират да си мерят достойнствата по интернет и да разправят наляво-надясно, че другия не заслужава мач с него и че „парите трябва да са точни, за такъв мач“.
Щеше да е жалко, ако не беше толкова грозно и фалшиво! Боксът се спомина, а вдовицата сме всички ние.
