Три неща на този свят са неизбежни – данъците, смъртта и сигурната загуба в битката с времето. Човешката раса обитава тази земя от време оно и нито един наш прадядо или пра-прабаба не са излезли победител в дуела с последните две. Първото просто е много съвременно, но откакто го има, и на него няма как да му се изплъзнеш.
Рано или късно на всичко хубаво му идва края, а Мани Пакиао бе едно от най-хубавите неща, които някога са се случвали на бокса. За не малко хора е и най-хубавото. Нарочно използвам минало време, защото именно там е мястото на световния шампион в 8 категории – в миналото.
Няма никакъв смисъл да изброяваме успехите и постиженията му. „Пак-Ман“ е в своя Висша лига, от която никога няма да излезе. Освен ако не продължи да се бие до старини. Или пък не реши да се върне на ринга на 50… Което ще е пагубно не само за физическото му здраве, но и за наследството, което оставя зад себе си.
42-годишният филипинец се завърна на ринга през август след близо две години извън светлините на прожекторите. Това бе и най-голямата почивка в кариерата му. Пакиао трябваше да се бие с Ерол Спенс – едно от лицата на съвременната полусредна дивизия. Планът беше да го победи и да се оттегли от спорта с почести и усмивка на лице.
За съжаление, нито се би с Ерол Спенс, нито имаше много усмивки. „Истината“ се оттегли заради контузия, а на негово място дойде Йорденис Угас. Човекът, който всички наричаха „измислен шампион“, защото именно той наследи титлата на Пакиао. Но това са подробности. Това, което има значение е, че Угас бе несравнимо по-добрият, по-жадният и по-надъханият за победа боксьор. Кубинецът също не е първа младост, но едно е да си на 35, друго е да гониш 43.
Най-лошото е, че Мани изобщо не приличаше на себе си. Преди 5-6 години двубоят може би щеше да завърши по коренно различен начин, но именно тук идва тънкият момент, да знаеш кога да се откажеш. Легендата беше бледа сянка на себе си, а Угас може да бъде само и единствено поздравен за стратегията и придръжането му към нея.
Мани нямаше ряз, задната му ръка му слъжеше само за гард, а на най-високото ниво тези неща не остават ненаказни. Движението и бързите крака също ги нямаше. В продължение на 15 години никой не бе по-добър от Мани в това да удря движещата се мишена. И това го нямаше…
След мача и двамата заявиха, че са готови на реванш. Но единственото нещо, за което Мани трябва да е готов са президентските избори в родината му. Политиката е гадно и смръдливо нещо, но може би е за предпочитане от това да си чичо сред батковци и да потъпкаш това, което си градил в рамките на две десетилетия.
В крайна сметка Пакиао е наясно с всичките тези неща. Може би по-наясно от всички нас. Човек, за когото финансовата част на нещата отдавна не е от значение. Почитан и уважаван по цялото земно кълбо, Мани е дал повече от достатъчно на бокса. Както и обратното, разбира се. Но е време легендата да слезе от ринга и повече да не се качва. Звучи тъжно и със сигурност е. Но колкото по-бързо и по-рано се приключи с това, толкова по-добре!
Довиждане, Мани! За всички нас бе чест!
