Интересно нещо е животът. Ежедневно попадаме в ситуации, които сме предвидили и за които уж сме подготвени, но действията ни не кореспондират с това, което сме планирали. И обратното. Понякога се справяме безупречно в изненадващи обстоятелства и положения, за които дори не сме предполагали, че можем да изпаднем.
„Животът е низ от случайности, неслучайно подредени.“ Тази фраза важи не само за ежедневието ни, но можем без проблем да я отнесем и към професионалната боксова сцена. Особено когато говорим за най-бляскавата и комерсиална дивизия – тежката.
Титанът Владимир Кличко бе свален от трона още през 2015-та, но новият крал не бе допуснат до двореца си. Тайсън Фюри трябваше да застане начело на листата и да бъде номер 1 дълги години, но отнети титли и проблеми в главата оставиха „Краля на циганите“ назад.
Тогава на преден план излязоха Антъни Джошуа и Дионтей Уайлдър, които си разделиха света – единият във Великобритания, другият в САЩ. И така няколко години. Звездите на двамата грееха по-ярко след всеки следващ мач, а в краката им се строполясваха хора като Владимир Кличко, Александър Поветкин, Луис Ортис и още.
В продължение на няколко години имаше само една битка, която можеше да даде смисъл. Феновете искаха един шампион – или Антъни Джошуа, или Дионтей Уайлдър. Но по ред причини двамата царе така и не посмяха да се бият. Презокеански закани валяха ежедневно в продължение на дъъълги месеци.
Дори когато Еди Хърн реши, че златната му гъска е готова да завземе американския пазар, първо на опашката застана Джарел Милър, а след това дойде Анди Руис. В същото време Уайлдър се занимаваше с хора като Доминик Бризийл и дори не подозираше, че има и други континенти.
Мениджъри и промоутъри се надпреварваха да се обвиняват в това кой от кого бяга, но от това нямаше много полза. В същото време истинският крал на дивизията реши, че е видял достатъчно и се завърна на бял кон. Фюри, който изгуби 3 от най-пиковите си години извън ринга, отново дойде на сцената и отново не разочарова.
Но тази статия не е за него. Фюри заслужава отделен материал.
Няколко дни след повторната загуба на Уайлдър от британеца и страстите вече отшумяват. Четвърти мач няма да има (Слава Богу), но какво следва оттук нататък за „Бронзовия бомбардировач“?
Пътят към златно-зеления колан е блокиран, големите имена в САЩ в момента се броят на едната ръка…
Ситуацията е сходна и за Антъни Джошуа. „Ей Джей“ бе тотално приземен от Олександър Усик насред Лондон. Освиркванията на химна от „британските джентълмени“ и „борци за правда и свобода“ не повлияха по никакъв начин на бившия крал в полутежката категория и той отново покори Лондон. Хубавото е, че Джошуа има реванш. Лошото е, че този реванш изглежда далеч по-несигурен от втория му мач с Анди Руис.
Сега се говори (съвсем в реда на нещата), че Усик – Джошуа 2 ще се проведе в Киев, а поразклатената психика на британеца с нигерийски корени може и да не издържи 12 рунда в присъствието на 30-40 000 гопника. Ще поживеем, ще видим.
Хубавото е, че и двамата си получиха заслуженото. Балоните им не издържаха на напрежението и се спукаха. Разбира се, в загубите от Тайсън Фюри и от Олександър Усик не трябва да има нищо срамно. Срамно бе, когато няколко години Уайлдър и Джошуа не посмяха да се сбият. Сега съдбата им дава втори шанс, но този път това ще е малкия финал. Финалът за трето и четвърто място.
Във футбола този мач е считан за абсолютно ненужен и маловажен, но в бокса може и да е друго. Антъни и Дионтей не се биха за короните, нека сега да се бият за трохите. А кой знае, после колелото може пак да се завърти…
