На ринга на предаването „Код Спорт“ по ТВ+ се качи най-класният боксьор в категория до 52 кг на Стария континент Даниел Асенов – Тайсъна! Той е една от големите български надежди за медал на олимпийските игри в Токио тази година. Асенов е марков представител на родната боксова школа в леките категории и се очаква да го докаже и на най-високо ниво – в надпреварата под знака на петте преплетени кръга. В колекцията му от спортни отличия блестят две евротитли и сребро от първите Европейски игри в Баку. В кариерата му има и скандални мачове, в които рефери са вдигали ръката на съперника му под бурното недоволство на публиката. За преживяното след тези съдийски удари под пояса той ни разказа от първо лице. Прогнозата е, че го очаква бляскаво бъдеще на професионалния ринг. Така поне смятат световни експертите в бокса заради атрактивния му и агресивен стил в магическия квадрат. Неслучайно няколко от елитните мениджърски компании не крият, че желаят да подпишат с родния ас. Но до този момент предстои година на изпитания и първото от тях беше турнирът „Странджа“ в столицата.
– Даниеле, добре дошъл на ринга на „Код Спорт“! Продължаваме с теб серията от интервюта с асове на родния бокс, които имахме през последните месеци в предаването. Първо как се чувстваш в момента? Бягаш ли с ескиважи от COVID-19 или вече имаше мач с този коварен съперник?
– Благодаря, добре се чувствам. Минах го този мач с победа. Беше доста лесен мач.
– Как ти влияе на психиката тази неизвестност около олимпийските игри в Токио? Как ти се отрази отлагането? Изнервен ли си?
– Нормално е да си малко напрегнат, тъй като се готвиш за една конкретна дата и постоянно се отлага, но в крайна сметка вече е официално и се знае, че няма да се отмени олимпиадата и вече се стягаме целеустремено.
– На турнира „Странджа“ показа добра форма и триумфира за четвърти път, но това е само едно добро начало по пътя към Токио. Какво предстои пред теб в календара от състезания, който също търпи постоянни промени?
– Очаква ни европейско, световно първенство, както се знае вече и олимпийските игри ще се състоят. Като цяло тази година ще е доста напрегната и трудна.
– Събираш Голям шлем от състезания, това не е било никога в историята.
– Случвало се е да има доста натоварена календарна година, но сме се справяли. В крайна сметка затова тренираме.
– Дебютира на 20 години на олимпийските игри в Рио. Какво си спомняш от олимпиадата в Бразилия?
– Бях на 19 години. (Смее се) Спомените вече избледняват, но най-хубавите са със съперниците ми. Научих много, взел съм си поука от грешките.
– Потопи се в тази атмосфера, което е плюс за теб сега.
– Абсолютно! Надявам се вече да съм по-изграден като боксьор, като характер на ринга. Вярвам, че мога да успея!
– Работиш в националния отбор с кубински треньор. Доколко вдигна нивото на твоята класа Жоел Арате?
– Имах около две-три европейски титли и ги направихме шест. Доста подобрихме техниката, много по-свободно и със самочувствие съм на ринга. В крайна сметка се вижда какви са резултатите. Мисля, че са добри.
– По принцип коя школа в бокса уважаваш най-много – кубинската, американската, азиатската, руската?
– Като цяло всичките школи са добри, няма слаба школа в цял свят. Да не забравяме, че българската школа е била доста вървежна навремето и сега тепърва изграждаме това име, за да сме отново топ.
– Чувстваш ли се вече ти лично представител на славната българска гвардия в леките категории – от 48 до 60 кг? Защо точно в тези категории България има най-много успехи на аматьорския ринг?
– Тази категория е според телосложението на човека. Аз не съм много висок и тази категория ми отива. Не знам защо успехите са точно в тази категория, но както знаете, тежките боксьори се развиват малко по-бавно от леките и може би затова.
– Някои казват, че в бокса се играе не с юмруци, а с крака и с глава – твоето мнение?
– Само с глава! Имаш ли мозък в главата си, всичко останало е в комплект.
– От кого най-вече си се учил? Кой наш боксьор те е вдъхновявал най-много?
– Честно казано, много-много не гледам бокс. Винаги съм тренирал сам, не съм сядал да гледам бокс. Е, като малък гледах доста мачове на Майк Тайсън. В началото стилът ми на игра беше такъв – само бой, бой, бой, но в последствие доста се промени моята игра.
– Ликува на европейския връх – кога беше най-трудно?
– При нас всеки един спечелен мач е труден. Не знам кое е най-трудно, но със сигурност няма лесно.
– Кога се почувства най-щастлив?
– Може би когато станах европейски шампион за първи път при мъжете в Самоков, тогава бях най-радостен.
– Имаше някои ощетявания от съдиите като за учебник – кога преживя това най-тежко?
– Вече съм свикнал, но в началото ми беше доста трудно. При нас просто е неизбежно, в този спорт има доста съдийски тесли. Но в крайна сметка не можем да променим решението.
– В този смисъл вярваш ли, че съдийските игри ще напуснат някога ринга на бокса или те винаги ще предизвикват сълзи заради несправедливост в този спорт?
– Мисля, че така ще продължи цял живот, винаги ще е така.
– Как се чувстваш в националния отбор? Има ли всички условия за подготовка на високо ниво или може да завиждаме на чуждестранните отбори?
– Не, напротив, нашата зала си е много подходяща и доста добра. Имаме всичко необходимо и има резултати, а това показва, че работим.
– Кои са най-силните ти оръжия и къде имаш резерви в изявите си на ринга? Над какво работиш, за да се подобриш?
– Винаги има какво да се учи. Работим общо като цяло и техника, и тактика, и абсолютно всичко. Винаги има какво да се подобрява.
– А индивидуална работа?
– Следваме план, в който треньорите забелязват къде са ни грешките, а ние просто го работим.
– Има ли съперници и стилове, които определено са ти неудобни и неприятни?
– Със сигурност има много боксьори, които са ти малко по-неудобни, но в крайна сметка няма как.
– А като школи – например британската, мексиканската?
– Не, всички са ми едни и същи. Просто някой боксьор е или по-раздвижен, или по-крив някак си.
– А ти искаш да зависиш от себе си.
– Абсолютно! Вкарвам и налагам моята игра!
– Какво е отношението към българската школа по света в момента? Как го чувстваш по състезанията това, че имаме представител сред най-добрите в тежката категория на профи бокса, това влияе ли?
– Не, боксьорите се плашат от самите нас. Повечето от българския национален отбор сме се изградили като боксьори, като характери на ринга и знам, че те се страхуват.
– Говори се, че за теб предстои професионална кариера след олимпийските игри – докъде стигнаха нещата?
– Много е сложно, така че няма смисъл да коментираме. Живот и здраве, по-нататък, ако отново има предложение. Но съм готов напълно за професионалния ринг.
– Правиш ли си планове? Ще бъде ли нещо ново за теб? Като предизвикателство – да, но като стил…
– Със сигурност ще е нещо ново, тъй като аматьорският и професионалният бокс са много различни. В единия случай трябва да се раздаваш на макс, а в другия трябва да започнеш малко по-леко и да завършиш, както подобава.
– По принцип смяташ ли, че стилът ти на боксиране е подходящ за професионалния ринг или ще трябва да го променяш?
– Играта ми вече е доста атрактивна. Смятам, че има доста хора, които мислят същото.
– Кой и къде те запали по бокса? Имаше ли някаква вероятност да отидеш в друг спорт?
– Първо започнах с борба, баща ми беше борец. Тренирах може би една година.
– Какъв стил?
– Свободен стил. Тренирах известно време, но ходех и в залата по бокс от време на време през свободното време.
– Доста енергия си имал.
– Да, бил съм доста раздвижено хлапе. По-големият ми брат тренираше също, а виждах, че ми се получава. Между другото започнах да гледам боксови мачове, още преди да тренирам бокс. Тренирах борба и гледах бокс. И треньорът като ме видя първия път ми каза: „Ти си готов!“ Така започна всичко.
– Харесваш ли си прякора – Тайсъна? Кой ти го даде?
– Харесвам го, да, но предпочитам да ме наричат Даниел, защото повечето хора не ми знаят името. От един треньор Младен Сталев от Хасково още в самото начало, като започнах да тренирам, преди даже да стана републикански шампион, така ми излезе прякорът. Бях побойник, обичах да се бия и оттам започна всичко. Един треньор от Хасково ми измисли този вълшебен прякор.
– Каза, че харесваш Майк Тайсън, а как се отнасяш към това, че на 54 години се качва на ринга? Само за пари ли е според теб?
– Е, със сигурност. В крайна сметка това е водещата сила, която гледат всички спортисти като цяло. Но както видяхме, още не е загубил форма, за тези години си е доста добър.
– Кой е най-велик за теб в историята на световния бокс? Тайсън или всички казват – Мохамед Али?
– За мен всички са велики боксьори, всички са се представяли добре и всички имат куп титли.
– Още ти е много рано да мислиш за твоя школа, но как гледаш на подобни начинания? Например на това, че Детелин Далаклиев откри свой клуб в Плевен?
– Има време, тъй като все още съм активен състезател и няма как да мисля едновременно и за школа, и да тренирам, но може би след време и това ще стане.
– Как твоите успехи промениха отношението на хората към теб, как го почувства във времето?
– Всички хора се радват в един момент и много хора са недоброжелателни, но в крайна сметка не могат да се променят характерите на хората или манталитета, те просто са си такива.
– Извинявай за въпроса, който ще ти задам, но го правя, защото знам, че не се притесняваш от темата. Сблъскваш ли се още с пренебрежително отношение към твоя етнос в българското общество?
– То винаги го е имало това и винаги ще продължава да го има. Никога не съм се сблъсквал лице в лице с някоя конкретна ситуация, но това се усеща.
– Колко далеч във времето е днес споменът за това как не са те пускали в дискотека например?
– Много далече, вече съм го забравил. Беше преди доста години. Чувстваш се кофти от такива ситуации.
– За теб има ли значение дали казват ром или циганин?
– И в двата случая си е един и същ. (Смее се) Няма никакво значение. Просто самият факт, че някой ти го казва и те приема едва ли не за не човек е обидно. В крайна сметка аз не се срамувам, че съм циганин или ром. Но фактът, че го казват с цел, че едва ли не не си човек, е обидното.
– Какъв си извън ринга? Случвало ли се е да си жертва на агресия и как реагираш в такива ситуации?
– Не, аз съм много весел човек. Винаги съм се разбирал с хората и никога не съм имал ситуации, в които да се стига до неприятности.
– Налагало ли ти се е да работиш, за да помагаш на семейството си, преди да станеш национал?
– Преди да стана национал, не съм работил, помагал съм. Даже съм го правил за без пари. Батко имаше автобусна линия в Ямбол, ходех да му помагам и ми даваше джобни, както се казва.
– Как са братята ти Катин и Боян? Продължават ли кариерите си?
– Те са добре, вече не са активни състезатели, започнаха да работят. По-големият ми брат вече е семеен, има дете и си гледа семейството. По-малкият все още яхва белия кон и хвърчи нанякъде, над нещата е.
– Родителите на братя Пулеви са им забранявали да се бият помежду си на ринга, при вас така ли беше?
– Нямаме нито един мач, иначе много пъти трябваше да се изправяме един срещу друг. И с по-малкия ми брат сме били в една категория, и с по-големия, но никога не сме се изправяли в официален мач.
– Каква е съдбата на първия лицензиран селски боксов клуб „Априлец-Бояджик“, създаден от твоите треньори Димитър и Тодор Мутафови?
– Съдбата виждате как е – изградила е доста боксьори. Преди мен са имали европейски шампиони за юноши, вицеевропейски за юноши, което не е малко. Селски клуб, но има доста добри резултати.
– Още ли стаята ти в родната ти къща е с цветовете на българския трибагреник и е украсена с отличията, които вие, тримата братя, сте отвоювали на ринга?
– Вече не е. Миналата година правихме ремонт в къщата, промениха се доста неща и вече не е в българския трибагреник. Но аз вече живея в самостоятелна къща от няколко години. Имам си мой дом, който съм си направил сам в Кукорево. Доста популярност има това село.
– Кое най-вече ти тежи в професионалния спорт – дългите лагери или може би свалянето на килограми?
– И двете. Но като цяло не ми е проблем да прекарам по-голямата част от времето си в тренировки в някой град. По-тежко ми е да свалям килограми. Винаги ме е измъчвало, още от най-ранна възраст.
– Колко ти е рекордът?
– Близо 10 кг, но за тази категория…
– Най-големите „мъченици“ в българския спорт за сваляне на килограми като Вальо Йорданов, Петър Киров и други са в тази категория – 52 кг.
– Много е трудно наистина.
– Петър Лесов за 51 кг каза, че по-малко е свалял.
– Всеки е стигал до различно тегло. Аз съм стигал до 61,5 кг, което не е малко, но сега се старая да поддържам някакво тегло.
– Ударно ли ги сваляш или за по-дълъг период?
– По-ударно е много трудно. В повечето случаи ги свалям все в последните седмици.
– Кажи нещо в личен план – имаш ли любим човек до теб, как се забавляваш?
– Имам много приятели, както и приятелка, която ме подкрепя.
– Тя също е боксьорка – Розалия Пайчева. Как се отрази връзката ви на вашите кариери?
– На много ранна възраст се запознах с нея и първият ми успех не закъсня – станах европейски шампион за мъже!
– Давате ли си съвети един на друг?
– Аз давам съвети, а тя не иска да ги получава. Тя много ме съветва, но съм малко твърдоглав.
– Как се вижда Даниел Асенов в бъдещето – многодетен баща, треньор, фермер или какъв?
– Всичко необходимо, за да живее добре!
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
