Начало Борба Мирослав Емилов: Борбата ме научи да се трудя за мечтите си

Мирослав Емилов: Борбата ме научи да се трудя за мечтите си

Мирослав Емилов: Борбата ме научи да се трудя за мечтите си
0

„На зимния шампионат се провалих, защото не бях достатъчно подготвен“.

Не очаквах такъв отговор на въпроса защо е завършил трети на зимния шампионат, а два месеца по-късно се качи на най-високата стълбичка.

Живеем във времена, в които хората все по-трудно признават грешките си. Днешният ни герой обаче не е такъв. Възпитаникът на СК Борба „Надежда-Оряхово-2014“ – Мирослав Емилов, знае много добре на какво е способен и по-важното, може да си даде трезва самооценка. Без да се самобичува. Без да се изхвърля.

Мирослав е шесткратен шампион на България при различните подрастващи групи и национал на страната ни. При мъжете има два бронзови медала, единият от които бе спечелен на шампионата през януари тази година.

Звучи изтъркано, но зад успехите на юношата стоят много часове в залата и няма нищо случайно. В толкова корав спорт като борбата няма как да постигаш значими неща, разчитайки на спортния шанс. Всичко се свежда до това какво правиш, когато завесите са спуснати. Или му се отдаваш, или не.

Най-хубавото от всичко е, че Миро си е поставил големи мечти, които задминават родните граници. За началото в борбата, за кратките и по-дългосрочните цели на тепиха и за признателността към хората около него, говори Мирослав Емилов:

Снимка: БФ Борба, Костадин Андонов
Миро, привет. Къде те намираме в момента?

– Привет. В момента съм си у дома в Оряхово.

Разкажи на читателите ни за началото ти в борбата. Къде и кога започна да тренираш, кой те насочи към спорта?

– Започнах да тренирам през лятото на 2014-та. Мой приятел ми разказа, че в града наскоро е отворила зала по борба и аз реших да опитам. Аз съм първият от моята фамилия, който се занимава професионална с борба.

През март завоюва злато на държавното лично-отборно първенство за юноши в класическия стил в Бургас. Как се подготви за състезанието и как протече самото то?

– Подготовката беше дълга и изтощителна, почти не излизах от залата. Но именно затова се представих толкова добре на тепиха. Едното неизбежно води до другото. Изиграх 4 срещи срещи на първенството. Първо победих състезател от Ловеч с туш. Вторият мач надвих борец от Пловдив с технически туш, а на 1/2-финал се изправих срещу борец от бургаския клуб „Черноморец“. Той бе най-трудният ми противник, но успях да го победя с 9:0. Така на финала отново се изправих срещу състезател от Ловеч, който също туширах.

Освен злато, взе и приза за най-резултатен състезател на турнира. До колко е важно в борбата, а и за теб самия, да доминираш над съперника или само победата има значение?

– Призът ми е много ценен, но за мен по-важно е победата, без значение какъв е резултатът.

На зимния шампионат остана трети, но сега се реваншира. Каква бе разликата между двете състезания?

– Не бях достатъчно подготвен за януарския шампионат. Това е истината.

Колкото и успешно да е едно състезание, човек винаги може да намери грешки в представянето си. Какви поуки си извади ти?

– Че не трябва да спирам с тренировките.

2020 беше изключително тежка година за вас, спортистите. Как поддържаше форма по време на месеците карантина?

– Да, наистина беше тежко. Липсата на състезания се отрази зле. Колкото до тренировките, аз не съм спирал за миг! Понякога в залата бях сам. Иначе наблягах на тренировки на открито – вдигане на тежести, много упражнения с ластици. Имитирах движения от борбата, тренировките с чучело бяха също много важни.

Заедно с треньора Огнян Григоров/ Снимка: БФ Борба, Костадин Андонов
Разкажи ни малко повече за СК Борба „Надежда-Оряхово-2014“? Кой е твоят треньор, от колко време си там?

– Нашият треньор е Огнян Григоров. Тренирам при него цял живот. Извеждал е двама до бронзови отличия от Европейско първенство за кадети и момчета. Единият медал го спечелих аз – в Италия през 2019-та, а другият го взе моят съотборник Борислав Кирилов от Полша. В отбора имаме още няколко медалисти и шампиони от държавни първенства. Тренировките са тежки, но отборът ни е сплотен. Всички сме приятели с треньора. Той отделя време за всеки и винаги се стреми да изчисти грешки и да се търси подобрение.

Как прекарваш свободното си време и как се постига баланс между училището и ежедневните тренировки?

– В свободното си време се виждам с приятели и отделям време за учене. Старая се да балансирам нещата, но не винаги се получава така, както съм го мислил. Трудно е, но лесното не е интересно.

Тази година завършваш гимназия. Мислил ли си какво ще правиш след това?

– Да, завършвам СУ „Христо Ботев“ в гр. Оряхово. Обучението си възнамерявам да продължа в НСА, но още не съм се насочил към определена специалност.

Защо избра класическия стил пред свободния?

– Класическият повече ми допада, а пък и тук имаме само един клуб и той е по класическа борба.

Кои са трите най-важни неща, които трябва да притежава успешния борец?

– Добър треньор, желязна воля и големи цели.

Суеверен ли си? Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди схватки?

– Не, нямам такива ритуали. Просто излизам и се опитвам да покажа това, на което ме е учил треньора .

Каква самооценка си даваш за първите 6 години в борбата и къде се виждаш след още толкова?

– Самооценка… Мисля, че за това време съм се представил добре, но винаги може още. След още толкова се виждам на олимпийската стълбичка. Това е най-голямата ми цел!

Снимка: БФ Борба, Костадин Андонов
Какви са целите ти за остатъка от годината?

– Целта ми за тази година е медал от Европейското първенство за юноши , но за да отида първо трябва да се изправя срещу шампиона в моята категория от зимния шампионат.

Интересуваш ли се от други бойни спортове?

– Чисто любителски гледам, но не особено често.

Кой е любимият ти борец?

– Руснакът Роман Власов.

Кое е най-невярното нещо, което си чувал по адрес на борбата и борците?

– Че всички сме били глупаци.

На какво те научи борбата и за какво винаги ще ѝ бъдеш благодарен?

– Научи ме на това, че загубата не означава края на света и че трябва да се трудиш за мечтите и целите си.

На кой и за какво искаш да благодариш?

– Искам да благодаря на моята майка, която винаги ме е подкрепяла. Също така да изкажа благодарности на моя треньор, който винаги дава всичко от себе си за нас. Също така и на моите съотборници и на кмета на греда Росен Добрев за това, че прави всичко възможно за съществуването на залата ни.

Остави твоят коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.