Един от най-обичаните и колоритни български боксьори е роденият във Варна на 13-ти юли, 1960 г. Ивайло Маринов.
Състезателят на ЖСК „Спартак“ Варна започва кариерата си при мъжете ударно и то след не повече от 3 години тренировки. Още на 20-годишна възраст той печели бронзов медал от летните олимпийски игри в Москва. 48-килограмовият боец впечатлява всички с лекотата, с която се боксира и бързината на ударите му. Само година по-късно печели световна купа в Монреал и европейска титла. Печели и първата за България световна титла в бокса в Мюнхен 1982, става още три пъти европейски шампион (Варна 1983, Атина 1989 и Гьотеборг 1991), но най големият му успех идва през 1988 – олимпийското злато в Сеул.
„Това е най-голямото състезание в живота ми. Аз на практика прекратих състезателната си кариера като олимпийски шампион. Това е върхът за мен. Винаги има напрежение на финала. Ако някой каже, че няма, ще излъже. От една страна си спокоен, като достигнеш последния мач в турнира, защото знаеш, че със сигурност печелиш медал, но друго е да станеш олимпийски шампион“, споделя Ивайло Маринов пред chernomore.bg
Oбичаният от съгражданите си и феновете на бокса из цяла България Маринов многократно отказва оферти от Турция и Германия и остава верен на родината си до края на боксовата му кариера.През 2001 година е обявен за най-добрия български боксьор на ХХ-ти век от Българска федерация по бокс, а след тов а и бива награден с орден „Стара планина“, втора степен.
„Много дадох и много ми даде (спортът). Ако не беше спортът, нямаше да ми казват „шампионе!“. Какво ми отне – може би повече време за близките ми хора. Спомням си, че постоянно бяхме по лагери. Благодарен съм на съпругата си за подкрепата. Ако не беше тя, сигурно щях да се откажа от бокса. Имаше период от две години – 1986 – 1987 г., в който не ме пускаха да пътувам зад граница, смятаха, че може да избягам. Тръгвах за световното първенство през 1986 г., когато ме свалиха от самолета. Пропуснах няколко големи международни състезания, от които щях да спечеля медали не само за себе си, но и за България“
Маринов остава един от много ни международно признати боксьори, които са част от така нареченото златно поколение на български бокс. Днес той продължава да развива спорта в родниа си град, като създава и се грижи за боксов клуб „Ивайло Маринов“.
Насладете се на този пълен запис от финала на Маринов в Сеул, 1988:
