През последния един век боксът е родил и дал на човечеството толкова много шоу и талант, че трудно някой друг спорт може да се мери със „сладката наука“. Най-ярките звезди, разбира се, винаги са били най-големите и най-грамадните. Като започнем от Джон Съливан и Джак Демпси, преминем през Джо Луис и Роки Марчиано и стигнем до Мохамед Али и Джо Фрейзър.
Тежката категория винаги е била „галеникът на бокса“. По презумция там са се състезавали най-злите, най-добрите и най-мощните човешки индивиди, които всеки себеуважаващ се човек трябва да зърне поне един път.
И ако всеки или повечето от боксовите фенове са чували многократно имената на големите шампиони от близкото и далечно минало, то има един феномен, който и до ден днешен не получава нужното уважение и почит за това, което е сторил между въжетата.
Лари Холмс, известен още като „Убиецът от Ийстън“, е един от най-големите световни шампиони не само в бокса, но и в спорта като цяло. Американецът постига абсолютно всичко на ринга, сражава се и побеждава топ имена и оставя ярко светеща диря, която обаче не може да служи за пътеводител на никой.
Тук не говорим за хард-кор феновете. Всеки, които е наблюдавал мачове на Холмс, без значение на живо или в YouTube ще ви каже, че Холмс е машина за убиване. Чисто и просто.
„Роки Марчиано не може да ми носи бандажа“, заявява Лари Холмс на пресконференцията след първата си професионална загуба през 1985 г. Час по-рано Холмс е загубил от непобедения Майкъл Спинкс, допускайки нулата в графата със загуби да се превърне в единица. Холмс, който печели първите си 48 мача, остава на една победа от това да подобри рекорда на безсмъртния Марчиано. Докато Флойд Мейуедър не се би с невероятния боксьор Конър Макгрегър…
Мнозина журналисти и специалисти отбелязават, че неадекватният и високомерен коментар по адрес на един от най-обичаите синове на бокса, обрича Холмс на историческо забвение. Това му изказване, особено след загуба, се превръща в един от най-полемичните мигове в цялата история на бокса. Холмс е един от най-най-най, но никога не „получава цветята си“. Дори и през 2022 г.
Единствено Джо Луис (25) има повече успешни поредни защити на световната си титла от Лари Холмс (19). Мохамед Али е с 11, Майк Тайсън е с 9, Владимир Кличко е с 18, Ленъкс Люис пък има 9. Холмс е един от петте човека, които имат победи над Мохамед Али. Другите са Джо Фрейзър, Кен Нортън, Леон Спинкс и Тревър Бербик. За съжаление, Холмс е единственият боксьор, който получава повече критики и открити ругатни за триумфа си над Али.
Той се изправя срещу Али в предпоследния мач на „Най-великия“. За съжаление, крилете на пеперудата са отрязани, а жилото на пчелата вече е захабено. Касиус Клей е бледа сянка на атлета, който се превръща в любимец на малки и големи по целия свят. Съдбата слага Холмс в другия ъгъл, а Лари изпива чашата с горчилката заради професионализма си. Мач, до който Али изобщо не бива да бъде допускан, се превръща в тотална катастрофа за него. Холмс е по-добър във всяко едно отношение и тотално гази Али преди срещата да бъде прекратена в десетия рунд. Феновете остават бесни на Холмс за това, че обезобразява по толкова брутален начин Мохамед Али.
Година по-рано Холмс е станал световен шампион, детронирайки друго голямо име от ’60-те и ’70-те години – Кен Нортън. След като доминира двете величия, т.нар. „Първа златна ера“ на тежката категория вече не съществува. За съжаление, Холмс е на върха в години, в които той прото няма конкуренция. Феновете са свикнали да гледат конкурентни двубои ако не през месец, то през два. В началото и средата на ’80-те от това няма и спомен.
Осем години по-късно Лари Холмс се изправя срещу Майк Тайсън. Младият и кръвожаден Тайсън, който къса глави наляво и надясно. „Железния“ вече е избран за следващото лице на бокса, а церемонията по предаването на щафетата от Холмс на Тайсън се превръща в истински фарс. Подобно на мача му срещу Али, сега Холмс не бива да бъде допускан до такъв мач, в който Тайсън го гази в продължение на 4 рунда. Исторически погледнато, Холмс играе свръзката между двете най-обичани и издигнати на пиадестал имена в тежката категория – Мохамед Али и Майк Тайсън. Или иначе казано, между чука и наковалнята.
През 2008-ма, 6 години след като е прекратил завинаги кариерата си, Холмс бива приет в Международната Зала на славата на бокса. Големият шампион напуска сцената с баланс от 69 победи (44 нокаута) и 6 загуби. Човекът с може би най-опасният и изкусен ляв прав в историята на цялата дивизия, ще остане недооценен до края на дните си. Неприятно, но факт. Но не и от хората, които са ценители на боксовата история и я изучават. Те ще ви кажат, че малцина са хората, които биха могли да се опрат на Лари Холмс в най-добрите им години. Без значение дали се казват Флойд Патерсън, Тайсън Фюри, Ивендър Холифийлд или Роки Марчиано…
