Начало Бокс Най-тъжният ден в историята на бокса

Най-тъжният ден в историята на бокса

Най-тъжният ден в историята на бокса
0

Животът е странно нещо!

Вчера отбелязахме 45 години от един от най-великите боксови сблъсъци за всички времена. „Трилъра в Манила“ между Мохамед Али и Джо Фрейзър завинаги остава в златните страници на дебелия учебник по история.

Днешната дата също е свързана с „Най-великия“, както той и милиони други го наричат и до ден днешен. Но в нея няма нищо велико. Днешната е от онези дни, които трябва да се помнят… само за да биват забравени моментално.

Точно преди 40 години на 2-ри октомври Мохамед Али изиграва предпоследния си професионален боксов двубой срещу Лари Холмс. Може би най-излишният мач за световна титла, който въпреки всичко се състои.

Това е история за човешката алчност, глупост, инат, предателство и унижение. Който иска, да продължи!

В края на ’70-те години на миналия век царуването на Мохамед Али вече е приключило. През 1979 г. иконата обявява своето оттегляне от бокса. Той слиза от трона като трикратен световен шампион и като безспорно най-голямото име, което някога е слагало ръкавици на ръцете си.

По това време безспорния номер едно в тежката дивизия е друга бъдеща легенда на спорта – Лари Холмс. Холмс и Али са свързани отдавна един с друг, тъй като именно Али привлича младока за свой спаринг партньор.

Едва ли тогава някой си е представял, че някой ден 7 години по-младият Холмс ще се бие със своя идол, както той не веднъж е споделял. Но… животът е странно нещо!

На 16-ти април 1980 г. Мохамед Али шокира обществеността, заявявайки намерението си да се боксира със световния шампион на WBC Лари Холмс. Новината сюрпризира всички, тъй като пресконференцията е за анонсирането на двубоя между Мохамед Али и шампиона на WBA – Майк Уийвър.

12 дни по-късно битката между Али и Холмс е официализирана. Датата е 11-ти юли, мястото е ст. „Маракана“ в Рио де Жанейро. Небезизвестният Дон Кинг заявява, че Али ще получи хонорар от 8 милиона долара, докато шампионът ще трябва да се задоволи с половината от това.

Не така обаче мисли шефа на стадиона в Рио. Опасения за тревната настилка карат отговорника на игрището да откаже домакинството. И всичко щеше да е перфектно, ако беше приключило там.

Няколко месеца по-късно има нов договор за мач. Дон Кинг не променя хонорара на Али, но този път Холмс ще прибере 6 милиона. Двамата ще се срещнат един срещу друг на 2-ти октомври в меката на бокса и хазарта – Лас Вегас.

Мястото, където милиони долари сменят притежателите си всяка секунда и където единственото нещо, което има смисъл са „гущерчетата“.

Специално за двубоят е построена арена с капацитет 24 000 места. Приходите от билети са 6 милиона. Рекорд за онова време.

За да има мач, Атлетическата комисия на щата Невада изисква от Али да се подложи на прегледи, за да се установи в какво физическо състояние се намира той. Години по-късно става ясно, че докторът провел тестовете установява, че на олимпийския шампион от Рим му е трудно да пипне носа си с пръст, на моменти завлича говора си и трудно подскача на един крак.

Въпреки това, д-р Франк Хауърд не намира причина да му откаже „разрешителното за работа“ и Али е готов за бой.

Денят на мача най-накрая пристига. Вегас е изпълнен до краен предел. Камери и кабели са опънат по цялата пустиня, на която е застроен Лас Вегас. Сцената е готова. Макар всички да са наясно, че Али не е същия боксьор и че едва ли ще спечели, едва ли някой си дава сметка на каква грозна сцена ще стане свидетел.

Али бива тотално прегазен от по-младия шампион. Холмс доминира в продължение на 10 рунда. Съпротивата на някогашното величие тотално рухва и в продължение на половин час той не спира да поема тежки удари на 95-килограмовия Холмс. Самият шампион на няколко пъти подсказва на рефера Ричард Грийн да спре терора, но опитният арбитър няма такива намерения.

Embed from Getty Images

„Пчелата“ нито танцува, нито жили. Рунд след рунд лицето на Али става все по-подуто, но мачът свършва чак след гонга за десетия рунд. Треньорът и един от най-доверените хора на Али – Анджело Дъндий, поглежда своя боксьор и прекратява мъчението. Закъснял е само с 10 рунда, но каквото такова.

Дрю Бъндини Браун, който е неизменна част от ъгъла и фолклора за Али през годините, се възпротивява на решението, молейки за само още един рунд, но Дъндий има крайната дума и прекратява срещата.

Бъндини, който преди много години измисля най-великата фраза в бокса „Лети като пеперуда, жили като пчела“ изведнъж не вижда, че шампионът на народа е далеч от най-добрите си години и дори иска „още един рунд“.

Embed from Getty Images

След края на двубоя всички са потресени и погнусени от случилото се, а Лари Холмс дори пуска няколко сълзи пред камерата. Дон Кинг също. Дали са истински можем само да гадаем.

След години става ясно, че безброй тежките удари на Холмс сериозно увреждат физическото и психическо здраве на Али и засилват още повече болестта на Паркинсон, от която той признава че страда 4 години по-късно.

Д-р Чарлс Уилямс, който е част от отбора на Али признава, че Али е имал проблеми с щитовидната жлеза и е приемал лиотрикс (тироиден хормон) по време на подготовката си за мача. Али обаче не спазва препоръчителната доза от 1 хапче на ден и я удвоява.

„Лиотрикс може да доведе до смърт при неправилното му потребление, още повече при човек, който се занимава с бокс“, заключава по-късно Томас Хаусер в своята книга „Мохамед Али: Неговият живот и време“.

„Малко преди мача му с Холмс се видях с него и си поговорихме. Казах му, че прави грешка и не трябва да се бие“, разказва Джордж Форман.

„Той обичаше семейството си и искаше да им осигури финансова стабилност“, допълва Форман.

Мохамед Али, Лари Холмс, Дон Кинг, д-р Франк Хауърд, Ричард Грийн, Анджело Дъндий, Дрю Бъндини Браун и когото още се сетите. Все виновници и съучастници в безцеремонния и незаслужен залез на най-голямата икона на бокса.

Едва ли има по-болезнено доказателство за това колко важно е човек да се обгради с правилните хора. 40 години по-късно споменът за величието на Мохамед Али грее от всяка една боксова зала на планетата и сякаш ореолът му грее все по-силно с всеки изминал ден.

А колко по-различна е можела да бъде заключителната част на кариерата му…

Животът е странно нещо!

Остави твоят коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.