Поредната година си замина почти неусетно. 2020-та вече е тгук, а с нея казваме чао на цяло едно десетилетие.
Десет години, които няма как да не останат в историята на бокса. Замислете се само колко различни бяха нещата в началото на 2010 г. – Флойд Мейуедър царуваше в САЩ, братята Кличко властваха в тежката дивизия, никой не знаеше за Антъни Джошуа, Тайсън Фюри и Дионтей Уайлдър си пробиваха пътя към голямата сцена, а едва ли и самият Мани Пакиао си е давал сметка, че ще се бие и през 2020 г.
В опит да отдадем заслуженото на това величествено десетилетие, което остава зад нас, ви предоставяме списък с десет боксови срещи, които ще се помнят още много дълго време. Всяка една година имаше специални мигове, но сме избрали само по един двубой на година.
Или иначе казано, „По песен на година стига ви…“
Амир Хан – Маркос Майдана, 2010 г.
След като взима успещно първият си истински тест като световен шампион в супер лека категория (срещу Поли Малиняджи), Амир Хан трябва да защитава пояса си срещу страшилището на дивизията Маркос Майдана. Не само това, но сблъсъкът се провежда на територията на Майдана. По-младият британец започна срещата на пълни обороти, пращайки аржентинеца в нокдаун в първия рунд. Майдана обаче съумя да запази силите си за по-късните рундове, където бе ред на Хан да показча „стоманена брадичка“.
Мигел Кото – Антонио Маргарито 2, 2011 г.
Първият сблъсък между тези двамата се провежда през 2008 г., превръшайки се във вечна класика. За съжаление, след края на мача се поражда сериозна полемика, защото загубилият Кото обвинява Маргарито в измама при бинтоването на ръцете. Три години по-късно, двамата най-накрая се срещат отново в един от най-чаканите реванши. Залогът в двубоя е световната титла на Кото в супер полусредната дивизия, а двамата боксьори изиграват още по-силен мач от първия им сблъсък. Среща, която винаги ще служи като доказателство за значимостта на левите прави.
Хуан Маркес – Мани Пакиао 4, 2012 г.
Без съмнение, един от най-най-паметните боксови дуели в цялата история. Екшън от първата до последната секунда. Четвъртата среща между Хуан Маркес и Мани Пакиао може и да изглежда като „пресоляване на манджата“, но всъщност е неизбежна. Първият сблъсък завършва наравно, а след това филипинецът печели два пъти след неединодушни решения. Първият нокдаун идва в третия рунд, а в 5-та част Пакиао връща услугата и на свой ред праща мексиканския „Динамит“ на пода. Този път обаче до решение на съдиите няма да се стигне.
Карл Фроч – Джордж Гроувс, 2013 г.
След кратък престой в Северна Америка е време да обърнем нужното внимание на Европа. Разбира се, отиваме във Великобритания. За мнозина втората среща между Карл Фроч и Джордж Гроувс е по-легендарната, но хората, които са имали честта да наблюдават първият им двубой, ще ви кажат за какво точно иде реч. Мач, който на пръв поглед е формалност, (младият Гроувс е в ролята на досаден задължителен претендент за световната титла в супер средна категория), се превръща в най-великият британски сблъсък. Непрестанни размени и несправедлив край. Или иначе казано, спортът в най-чистата си форма.
Флойд Мейуедър – Маркос Майдана 1, 2014 г.
Класация, която няма как да мине без Флойд Мейудър-младши. Това е двубой, който се пече от доста време и очаквано не разочарова. Двама от най-завършените боксьори на своето време (по свой собствен начин) се изправят един срещу друг. За да е още по-пълна картинката, и двете звезди залагата световните си титли в полусредна категория. „Китаецът“ кара Флойд да работи и да се отбранява така, както не го е правил никога досега. „CompuBox“ излиза със статистика, че Мейуедър не е получвал толкова удари в цялата си профеисонална кариера. Мач, който по прекрасен начин обрисува великолепието в разнообразието на бокса.
