Крис Юбанк е един от най-успешните британски боксьори. Класиран в редица престижни класации като един от най-добрите боксьори в средна и суперсредна категория на острова. Световен шампион в периода 1990-1995г. Един от страхотните шоумени стъпвали между въжетата.
Изключително атрактивен боец, който заедно с Найджъл бен и Майкъл Уотсън ще върнат интереса към британската боксова сцена. Той записва 52 победи, от които губи едва 5 като една от тях е срещу друга легенда, тогава доста по-младият – Джо Калзаге, който ще остане непобеден до края на кариерата си, а последните му два мача са същински войни, но в полутежка категория, за която Юбанк трябва да качи близо 10кг. Противникът му е мощният Карл Томпсън. Запитан от журналисти защо предприема подобна стъпка, която вероятно ще очерни реномето му, той отговаря:
„Единственият начин да влезеш в легендарните класации е да направиш това, което критиците казват, че не можеш.“
Освен със специфичния начин на боксиране, той ще остане в историята и с начина си на говорене. Винаги прецизния изказ и драматичната дикция му отреждат място сред блестящите оратори в спорта. Придържайки се винаги към старите обноски и кода на джентълмена, Юбанк има специално отношение към бокса, както впрочем и много други британски боксьори. И едно специално негово изказване относно последните му срещи ни вдъхнови да напишем днешния материал. Думите му могат да бъдат пример не само за младите спортисти, избрали бойните спортове, но и за всеки друг подрастващ, тъй като житейските битки изобилстват много повече от спортните и трябва да приемаме пораженията с достойнство.
„Ние не сме като вас. Не можем да бъдем нормални. Не ни е позволено да бъдем нормални.“ започва изказването си Юбанк.
„Имало е битки, в които съм бил на косъм да се подмокря, заради инкасираните удари. Но не съм имал избор. Защо? Почтеността не ми позволява.“
„Никой не спря този мач, в който се бих 12 рунда с Карл Томпсън. Всъщност и никой не ме съжали. Никой не изпита жал за мен.“
„И какво трябва да е това? Да чувстваш съжаление към бойците, защото са наранени? За нас се подразбира, че трябва да търпим наранявания.“
В последния си мач – реваншът за загубата от Томпсън, Юбанк е напред във всички съдийски картони, но заради зверски подутото си лице е спрян в девети от лекар. Това е единственото му поражение преди 12-и рунд.
„Тази снимка, а не кадрите от победите ми в 19 шампионски двубоя, показвам на хората. Показвам тази снимка – това е моята значка на честта. Това е моето шампионско първенство. Това, като чист факт, е всичко в този спорт. Можеш ли да поемеш побой?
„И когато поемеш този бой, поклони се и го приеми като джентълмен. Това ще бъде човекът, в когото искаш твоят син да се превърне.“
