Пиратството в медийното пространство е бич вече повече от 40 години. Навлизането на високите технологии в спорта направиха така, че защитата на авторските права да става все по-трудна, колкото и парадоксално да звучи това. Оказва се, че към днешна дата нелегалният стрийм играе най-важната си роля, откакто атлетическите дисциплини се излъчват по различните медийни платформи. Затова решихме да потърсим малко повече информация по темата, за да проверим какво е финансовото изражение на проблема. Отговорът е плашещо висок. Или поне е така за създателите и разпространителите на спортни събития.
На 18 май тази година в Саудитска Арабия се проведе един от най-големите боксови мачове в последните години. Тайсън Фюри и Олександър Усик си оспорваха безспорната световна титла в тежка категория. Това гарантира огромен интерес сред феновете по цял свят. Събитието генерира няколкостотин милиона долара приходи, но сумата можеше да е още по-голяма, ако към нея бе добавен и броят на нелегалните зрители. Оказва се, че около 20 млн. души са гледали мача безплатно, благодарение на пиратството, по данни на Boxing Scene. Груби сметки показват, че подобен интерес би могъл да генерира към $100 млн.
Какво обаче правят разпространителите, за да се борят с този проблем? Оказва се, че те държат отговорни не пиратите, а своите-собствени клиенти. Цената на PPV абонаментите расте устойчиво. Amazon Prime Video продаваше срещата на Жервонта Дейвис срещу Франк Мартин, провела се на 15 юни, срещу сумата от $74,95.
Представете си сега, че сте любител на бокса от среден по население български град, работите в търговския сектор и печелите около 1800 лв. на месец. Колко лесно бихте се разделили със сумата от 140-150 лв., за да станете в ранните часове на денонощието и да гледате „Танк“ в поредната защита на титлата му в лека категория? Да, моралът започва доста по-лесно да отстъпва на заден план, защото подобна сума е равна на месечния разход за гориво на автомобила или бихте могли да платите абонамента за детската кухня на хлапето си, а защо не да изведете половинката си на романтична вечеря в луксозен ресторант. Че дори бихте могли да добавите и приличен букет от рози и да ви останат пари за такси.
Връщаме се обратно на страната на организаторите и медиите, за да се консултираме със Sportico, където са калкулирали, че всяка година пиратството струва около $28 млрд. в световен мащаб само за бойните дисциплини. За сравнение, толкова е брутният вътрешен продукт на страни от ранга на Кипър, Исландия и Сенегал.
Социалните мрежи играят най-сериозна роля в тези бомбастични данни, защото механизмите им за ограничаване на нелегалното съдържание работят прекалено бавно за вкуса на спортните компании. Средното време за свалянето на един-единствен нелегален стрийм е около 60 минути. В същото време продължителността на боксовите срещи е между 3 и 36 минути, а в MMA са между 5 и 25 минути. Докато алгоритните се задвижат, събитията на живо вече са изтекли, а възстановяването на нелегалния стрийм коства на хакерите не повече от минута, за да го върна на своите зрители.
Медиите и компаниите за бойни спортове трябва да седнат на една маса и да помислят за наистина работещи методи, с които да ограничат изтичането на съдържание, защото повишаването на цената повече отблъсква феновете, които искат да си плащат, за да гледат, отколкото да прави нещо друго. Така процентът на съпричастните с пиратството ще расте и големият губещ винаги ще са спортистите.
