Сребърният медалист от Олимпиадата в Атланта 1996 година Серафим Тодоров празнува днес 50-годишен юбилей. Големият ни бивш боксьор е трикратен световен и трикратен европейски шампион.
Роден е на 6 юли 1969 г. в Пещера. Сарафа е един от най-великите български боксьори за всички времена. Ексцентричен, истински и винаги говори открито.
Два пъти е избиран за „Спортист на годината“ (1991 и 1993), като втория път изпреварва Екзекутора на французите Емил Костадинов.
Тодоров има и три титли от турнира „Странджа“ (1989, 1993 и 1996). Когато е на върха на славата, мениджъри от САЩ и Австралия го искат за профибоксьор, но отказва.
На Олимпиадата в Атланта`96 Серафим побеждава Флойд Мейуедър, който е непобеден в професионалната си кариера, и печели сребърен медал, след като на финала губи от тайландеца Сомлук Камсинг. И до днес Тодоров е единственият, победил Флойд в боксов мач. Мейуедър има 50 победи в 50 мача в професионалната си кариера и е световен шампион в пет дивизии при професионалистите, като общо има осем титли в три различни теглови категории.
През 2015 година Сарафа изрази амбиции отново да се изправи срещу Флойд, но мечтата му така и не се осъществи.
„Подготвям се за мача. За 3-4 месеца ще стана машина! Аз съм надарен от Бога, а и с добра подготовка ще стана като едно време. Мейуедър няма къде да ми избяга, ще го натиснат. Той ми дължи този двубой, трябва да ми се отблагодари за договора (б.р. – Тодоров отказва договор с американски промотъри след победата му над Мейуедър в Атланта. След отказа мениджърите се насочват към американеца)“, сподели тогава Сарафа.
„Аз съм дар от Бога. Винаги съм вярвал в него, защото той ми е дал тези ръце и този талант. Направих грешка като не приех навремето предложението на промоутърите, но в България ме обичат. И аз обичам България. Мейуедър няма къде да ми избяга. Много сериозни хора са зад мен и този двубой“, обясни още Тодоров.
От години живее в Пазарджик. Винаги е изтъквал, че не харесва столицата ни – „София никога не е бил благоприятен град за мен – много хаос, много движение. Не е за мен, аз съм нервно момче. За Пещера мога да кажа, че ме прогониха. Правих много реални работи за този град и нищо не съм получил, само съм бил използван. Те ме прогониха.“
В друго интервю преди време Сарафа разкрива дали е пушил опиати след разочарованието от загубения финал в Атланта – „О, много. Ако не бяха тези опиати, щях да си отида от този свят. Леле, какво прекарах! Бях много зле. По едно време в град Пещера нямаха препитание и нямаха с какво да си платят тока. Един ден дойдоха да ми спират тока. Аз съм момче, което казва истините. Най-много мен ме обичаха, а после никой не ти обръщаше внимание! „Здравей“ не ти казва! Това ли беше обичта и любовта на хората към мен? Бях психически разконцентриран. Намирах утеха в опиати и в алкохол. Аз не бях такова момче, но този народ ме направи такъв.“
„Просто не мога да повярвам какъв човек съм се родил. Цял живот съм мачкан, само съм използван от тази държава. Всичко ми е направено от Бог. Не съм искал нищо, бил съм родолюбец. Викам си, че нещата ще се променят в България. Знаете, че надеждата крепи човека. Знаех, че у нас не могат да се подобрят коренно нещата, но си викам, че ще има промяна – Европа се отваря, друго ще стане, друго разбиране ще има нашият народ, животът ще бъде по-благ, ще се уважаваме един друг, няма да има лоши мисли. Но нищо не се оправи, лошо тръгнаха нещата“, добавя Сарафа.
