Севда Асенова доказа, че никога не е късно да сбъднеш поредната си мечта.
Националката по бокс завоюва първо световно отличие в кариерата си на 37 години. Тя стигна до бронз от първенството на планетата за жени в категория до 48 килограма. А в колекцията си има още титла от Европейското първенство в София през 2016-а и три сребърни отличия от шампионати на Стария континент.
Само в щаба ѝ знаят, че по време на мачовете в Истанбул тя получава травма в ребрата. Това обаче не я пречупва.
„Стиснах зъби. Много се радвам за медала, но исках да играя финал, за да може да слушам химна на България. Това ми бяха мечтите, защото аз все пак знаете европейска титла имам, но световна титла нямам. Понеже с бронзов медал пак съм доволна и съм щастлива – предпочитах медал, отколкото без медал да се върна в България“, разказва Севда специално за предаването „BOEC.BG“ по телевизия Bulgaria ON AIR.
Асенова признава, че малко хора са вярвали в успеха ѝ, който се дължи на нейната упоритост и треньорите ѝ.
„Всичко се отдава на опит, желание, стимул и треньорите. Имам такива треньори – да те стимулират. За Съби Събев, за Павел Сяров, за г-н Илия Сяров – те ме стимулираха. Сега повечето хора си викат, тя е на 37 , или тя е на 38, едва ли ще успее. Личният ми треньор Павел Сяров и Илия Сяров никога не са казали тя е на 37 или 38 и няма да може. Винаги са били до нас и ще са до нас. Говоря в множествено число. Те са хора, които държат за клуба, държат за състезателите си, няма значение дали ще спечелят, дали ще загубят“, споделя Севда.
Следващата цел на Севда Асенова е златният медал от Европейското първенство през октомври. За Олимпиадата в Париж засега не иска да говори, защото има време.
