„Малка палмичка„.
Това означава в превод името на Тала Хабас – национал на България по бокс при девойките. 17-годишната Тала е родена в София, но родителите ѝ са от Палестина и тя притежава двойно гражданство.
Без съмнение един от най-целеустремените и интересни събеседници, с които съм имал щастието да се запозная. Човек, който обожава бокса и знае какво се иска от него, за да успее. Тала е рядка „порода“ – не е като повечето 17-годишния момичета, които познавате. Тази година ѝ предстои завършване на гимназията – учи в столичното 157-мо.
Съчетава почасова работа, училище и ежедневни тренировки. Решила е да следва специалност „Уеб дизайн“, а междувременно иска да запише и втора специалност – „Бизнес администрация“. Иска някой ден да учи магистратура „Хранене и диетика“. Звучи като ясно изготвен план за бъдещето.
Освен арабски и български, знае английски и испански. След всичко това човек би си помислил – кога точно ѝ остава време за бокс? Тала е републиканска шампионка от 2019 г. и бронзова медалистка от Европейското по бокс за девойки в Будва от миналата година.
Каква е рецептата за успеха, как едно 17-годишно момиче намира перфектният баланс между уроците, работата и ръкавиците и защо Ангел Тодоров е един от най-любимите ѝ хора, говори Тала Хабас:
Привет, Тала. Къде те намираме?
– Здравейте! В момента се намираме в спортен център “Бокс за всички”, където редовно тренирам.
– Когато бях на 12 години баща ми ми предложи да тренирам бокс временно за лятото. Аз, разбира се, бях доста заинтригувана от идеята и се съгласих. Въпреки краткото време, за което тренирах, боксът успя да остави тръпка в мен. Точно поради тази причина две години по-късно заедно с моята приятелка Бети решихме да започнем да тренираме любителски. С течение на времето нашият интерес се увеличи и сега сме тук заедно. Днес, тъй нареченото за нас предишно хоби се превърна в начин на живот. В момента тренирам в “Бокс за всички” при треньора на националния отбор Ангел Тодоров и се състезавам за БК “Червен бряг”.
– Годините всъщност са по-малко, защото между въпросното лято и момента, в който реших да се завърна, настъпи пауза от две години. Не съм се занимавала с други спортове. Това бе първият спорт, с който се захванах и ме спечели истински.
– Като за начало най-важно е човек да има желание и воля. Ако тези два компонента липсват, то няма смисъл да се преследва каквото и да било. На второ място идва трудната част – действието. Само с желание не е достатъчно. Ако искаш нещо, трябва да работиш усърдно над него, да стискаш зъби и да продължаваш напред. Това е едно изпитание изпълнено с трудности, а от теб зависи дали ще ги преодолееш. Освен физическото и психическото натоварване присъстват и много лишения, но за всяко нещо си има цена. Ако истински желаеш нещо, то трябва да бъдеш готов на всичко, за да го постигнеш.
– Доволна съм от своето представяне, въпреки че винаги може и по-добре. Но тези неща стават постепенно. Това е натрупан опит и още една крачка към успеха. Научих, че със старание и труд всичко е възможно, както и че психическата нагласа играе доста голяма роля.
– Имайки предвид ситуацията, тренировъчния процес не бе никак лесен, но от друга страна треньорът ни даваше насоки по време на карантината и идеи за тренировки в домашни условия. Тренирах всеки ден по два пъти и подобрих физическата си форма. След като залите отново отвориха врати поработихме над техниката и много други важни компоненти. В крайна сметка, съдейки и по успехите на всеки един боксьор от последните месеци това не успя да застане на пътя ни.
– Смятам, че след настъпването на много промени, включително и смяната на категорията, успях да покажа, че за кратък период от време всъщност съм постигнала голям напредък в спорта.
Като какъв боксьор се определяш ти?
– Лично аз бих се определила за доста борбена личност със силна воля. А като става дума за стил на игра предпочитам да поемам инициативата, да вървя напред и да пресирам.
– Напълно съгласна съм с това изказване. Той е страхотен треньор, има много набито око за бокса и вижда детайли, които малцина долавят. Дава страхотни съвети и препоръки. Именно затова треньорът Дойчин Цанов ме насочи към него. Освен добър треньор, той е и добър човек. Винаги вдъхва забава, веселие и позитивна енергия. Усмихнат и лъчезарен човек, който гледа над нещата от позитивната гледна точка. Винаги желае доброто за хората около него, до мен е като треньор и като приятел. Прави всичко по силите си за да можем ние да успеем.
– Имам доста натоварен график. Тренирам всеки ден, посещавам редовно учебните часове в училище и отделно работя почасова работа, което не ми оставя много свободно време. Но пък когато имам такова, обичам да се срещам с приятели, да гледам филми, да чета книги и да разпускам. Относно баланса между училището и тренировките – намирам го. Когато човек има изяснени цели, трябва да може да комбинира приоритетите си.
– Харесва ми да следя случващото се на професионалния ринг, но не съм от най-активните. Въпреки че най-великите боксьори (за мен) вече не са на тази сцена – Мохамед Али и Флойд Мейуедър.
– За жалост, не съм имала тази възможност. Но всичките ми роднини живеят в Йордания и имам йорданско гражданство, прекарала съм кратка част от живота си там. За Палестина мога много да говоря. Дори да не съм имала възможността да я посетя, тя си остава моят роден дом. В момента там тече война и цари неспокойствие от 1948г. Палестинската земя е заграбена и на нея бива основана чужда за нас държава – Израел. Днес, Палестина е подложена на голям геноцид и е изобличена от световната карта. Палестинците са разпръснати навсякъде по света и нямат правото да се завърнат в своя дом.
– Не съм суеверна, но съм вярваща. Вярвам в Господ и в себе си и смятам, че това е достатъчно.
– Поставила съм си за цел да продължавам да гоня своето. Както и да покажа отлично представяне на предстоящите първенства. Пожелавам си да не се предавам и винаги да продължавам напред.
– Най-напред искам да благодаря на личния ми треньор Ангел Тодоров за професионализма, който оказва ежедневно. Както и за подкрепата и грижата от страна на треньора Дойчин Цанов и старши треньора на националния отбор Петър Лесов. Разбира се, не на последвано място и на Българска федерация по бокс и нейният президент Красимир Инински за възможностите, които ми предоставиха.
