Начало Бокс Тала Хабас: Желанието и волята са най-важни за успеха

Тала Хабас: Желанието и волята са най-важни за успеха

Тала Хабас: Желанието и волята са най-важни за успеха
0

Малка палмичка„.

Това означава в превод името на Тала Хабас – национал на България по бокс при девойките. 17-годишната Тала е родена в София, но родителите ѝ са от Палестина и тя притежава двойно гражданство.

Без съмнение един от най-целеустремените и интересни събеседници, с които съм имал щастието да се запозная. Човек, който обожава бокса и знае какво се иска от него, за да успее. Тала е рядка „порода“ – не е като повечето 17-годишния момичета, които познавате. Тази година ѝ предстои завършване на гимназията – учи в столичното 157-мо.

Съчетава почасова работа, училище и ежедневни тренировки. Решила е да следва специалност „Уеб дизайн“, а междувременно иска да запише и втора специалност – „Бизнес администрация“. Иска някой ден да учи магистратура „Хранене и диетика“. Звучи като ясно изготвен план за бъдещето.

Освен арабски и български, знае английски и испански. След всичко това човек би си помислил – кога точно ѝ остава време за бокс? Тала е републиканска шампионка от 2019 г. и бронзова медалистка от Европейското по бокс за девойки в Будва от миналата година.

Каква е рецептата за успеха, как едно 17-годишно момиче намира перфектният баланс между уроците, работата и ръкавиците и защо Ангел Тодоров е един от най-любимите ѝ хора, говори Тала Хабас:

Привет, Тала. Къде те намираме?

Здравейте! В момента се намираме в спортен център “Бокс за всички”, където редовно тренирам.

Разкажи на читателите ни за началото ти в бокса. Кой те насочи към спорта, къде и кога започна да тренираш?

– Когато бях на 12 години баща ми ми предложи да тренирам бокс временно за лятото. Аз, разбира се, бях доста заинтригувана от идеята и се съгласих. Въпреки краткото време, за което тренирах, боксът успя да остави тръпка в мен. Точно поради тази причина две години по-късно заедно с моята приятелка Бети решихме да започнем да тренираме любителски. С течение на времето нашият интерес се увеличи и сега сме тук заедно. Днес, тъй нареченото за нас предишно хоби се превърна в начин на живот. В момента тренирам в “Бокс за всички” при треньора на националния отбор Ангел Тодоров и се състезавам за БК “Червен бряг”.

5 години вече на ринга. Занимавала ли си се с друг спорт преди това?

Годините всъщност са по-малко, защото между въпросното лято и момента, в който реших да се завърна, настъпи пауза от две години. Не съм се занимавала с други спортове. Това бе първият спорт, с който се захванах и ме спечели истински.

Ти си републиканска шампионка от 2019-та. Каква е рецептата за успеха според теб самата?

– Като за начало най-важно е човек да има желание и воля. Ако тези два компонента липсват, то няма смисъл да се преследва каквото и да било. На второ място идва трудната част – действието. Само с желание не е достатъчно. Ако искаш нещо, трябва да работиш усърдно над него, да стискаш зъби и да продължаваш напред. Това е едно изпитание изпълнено с трудности, а от теб зависи дали ще ги преодолееш. Освен физическото и психическото натоварване присъстват и много лишения, но за всяко нещо си има цена. Ако истински желаеш нещо, то трябва да бъдеш готов на всичко, за да го постигнеш.

През миналата година спечели бронз на европейското за девойки в Будва. Доволна ли бе от представянето си и какви поуки си извади от състезанието?

– Доволна съм от своето представяне, въпреки че винаги може и по-добре. Но тези неща стават постепенно. Това е натрупан опит и още една крачка към успеха. Научих, че със старание и труд всичко е възможно, както и че психическата нагласа играе доста голяма роля.

2020-та бе изключително странна и тежка година. Как изобщо се подготвя един боксьор, когато тренировъчния процес е толкова оскъден?

– Имайки предвид ситуацията, тренировъчния процес не бе никак лесен, но от друга страна треньорът ни даваше насоки по време на карантината и идеи за тренировки в домашни условия. Тренирах всеки ден по два пъти и подобрих физическата си форма. След като залите отново отвориха врати поработихме над техниката и много други важни компоненти. В крайна сметка, съдейки и по успехите на всеки един боксьор от последните месеци това не успя да застане на пътя ни.

Поглеждайки назад към 2020-та, каква оценка си даваш?

– Смятам, че след настъпването на много промени, включително и смяната на категорията, успях да покажа, че за кратък период от време всъщност съм постигнала голям напредък в спорта.

Като какъв боксьор се определяш ти?

– Лично аз бих се определила за доста борбена личност със силна воля. А като става дума за стил на игра предпочитам да поемам инициативата, да вървя напред и да пресирам.

Тала и Ангел Тодоров
Ангел Тодоров е един от най-добрите ни млади специалисти. Опиши ни що за човек и треньор е той.

– Напълно съгласна съм с това изказване. Той е страхотен треньор, има много набито око за бокса и вижда детайли, които малцина долавят. Дава страхотни съвети и препоръки. Именно затова треньорът Дойчин Цанов ме насочи към него. Освен добър треньор, той е и добър човек. Винаги вдъхва забава, веселие и позитивна енергия. Усмихнат и лъчезарен човек, който гледа над нещата от позитивната гледна точка. Винаги желае доброто за хората около него, до мен е като треньор и като приятел. Прави всичко по силите си за да можем ние да успеем.

Как прекарваш свободното си време и как се постига баланс между училището и ежедневните тренировки?

– Имам доста натоварен график. Тренирам всеки ден, посещавам редовно учебните часове в училище и отделно работя почасова работа, което не ми оставя много свободно време. Но пък когато имам такова, обичам да се срещам с приятели, да гледам филми, да чета книги и да разпускам. Относно баланса между училището и тренировките – намирам го. Когато човек има изяснени цели, трябва да може да комбинира приоритетите си.

Гледаш ли професионален бокс. Имаш ли любим боксьор/ка?

– Харесва ми да следя случващото се на професионалния ринг, но не съм от най-активните. Въпреки че най-великите боксьори (за мен) вече не са на тази сцена – Мохамед Али и Флойд Мейуедър.

Имаш палестински корени. Имала ли си възможността да посетиш Палестина и какво можеш да разкажеш на читателите ни за втората си държава?

– За жалост, не съм имала тази възможност. Но всичките ми роднини живеят в Йордания и имам йорданско гражданство, прекарала съм кратка част от живота си там. За Палестина мога много да говоря. Дори да не съм имала възможността да я посетя, тя си остава моят роден дом. В момента там тече война и цари неспокойствие от 1948г. Палестинската земя е заграбена и на нея бива основана чужда за нас държава – Израел. Днес, Палестина е подложена на голям геноцид и е изобличена от световната карта. Палестинците са разпръснати навсякъде по света и нямат правото да се завърнат в своя дом.

Суеверна ли си? Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди мачове?

– Не съм суеверна, но съм вярваща. Вярвам в Господ и в себе си и смятам, че това е достатъчно.

Какви цели си си поставила за 2021-ва и какво си пожелаваш?

– Поставила съм си за цел да продължавам да гоня своето. Както и да покажа отлично представяне на предстоящите първенства. Пожелавам си да не се предавам и винаги да продължавам напред.

На кой и за какво искаш да благодариш?

– Най-напред искам да благодаря на личния ми треньор Ангел Тодоров за професионализма, който оказва ежедневно. Както и за подкрепата и грижата от страна на треньора Дойчин Цанов и старши треньора на националния отбор Петър Лесов. Разбира се, не на последвано място и на Българска федерация по бокс и нейният президент Красимир Инински за възможностите, които ми предоставиха.

Остави твоят коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.