Олимпийските игри в Токио са на по-малко от месец и половина разстояние. Предвид наближаващия форум, не е зле да се върнем назад във времето. И да си спомним за някои от най-великите имена в тежка категория на професионалния бокс, които пробиха до славата, благодарение успехите си именно на олимпийския ринг. Ringnews24.com отся петте най-знаменити фигури.
Джо Фрейзър – Токио 1964
„Димящия” Джо е име от една по-различна ера на бокса. Той завинаги ще бъде свързван с епохата, от която са и други две величия – Мохамед Али и Джордж Форман. Той бе първият боксьор, победил Али, по точки през 1971-а, след което на два пъти загуби от него в рамките на 4 години, падайки в два мача и от Форман. Това обаче бяха и единствените поражения в кариерата на „Димящия” Джо, когото мнозина избягваха изобщо да срещат на ринга. На Олимпийските игри през 1964-а той победи Ханс Хубер в мача за златото, въпреки че се боксира със счупен палец.
Джордж Форман – Мексико 1968
Четири години след златото на Фрейзър, още един американец – Джордж Форман стори същото. Америка доминира по онова време на боксовия ринг, както прави и на много други арени. Статистиката показва, че американците са спечелили 114 от 946 златни медала, което е два пъти повече от всяка друга нация, с изключение на Куба. Форман налага волята си над Йонас Чепулис от СССР през 1968 година и твърди, че това е успехът, с който се гордее най-много. Това се случва 6 години преди първата му загуба като професионалист – от Али в „Грохота в джунглата”.
Ленъкс Люис – Сеул 1988
Люис натрупа репутация като професионален боксьор от Великобритания, но златният му медал от 1998-а бе още във времето, докато представляваше Канада. Той е първият, спечелил новата категория – супертежка. Мачът за златото на практика стартира и нещо като вражда със съперника му тогава – Ридик Боу. Мнозина искаха да гледат двамата отново един срещу друг, когато станаха и професионалисти, но нямахме шанса да го наблюдаваме.
Владимир Кличко – Атланта 1996
Олимпийският шампион от Игрите през 1996-а е с рядко срещана визия за боксьор. Това е така, тъй като Владимир и брат му Виталий показаха невероятни познания и в други области, образоваха се като доктори и много други неща, непривични за хората от ринга. Владимир властваше в тежка категория на професионалния бокс доста дълго време, преди да се откаже след двете поредни поражения от Тайсън Фюри и Антъни Джошуа. Той приключи кариерата си с 64 победи от 69 мача и 53 нокаута.
Антъни Джошуа – Лондон 2012
Последният пример за световен шампион, който преди това е взел злато от олимпийските игри в супертежка категория, е Антъни Джошуа. Това е боксьор, който определено обича да играе мачовете си на родна земя, предвид че спечели олимпийска слава в Лондон и остана непобеден, докато боксираше на Острова. Единствената му загуба дойде в САЩ, където отстъпи на Анди Руис в „Медисън Скуеър Гардън”. 6 месеца по-късно той все пак си върна световните титли и сега трябва да ги брани срещу Александър Усик – друг олимпийски шампион от Лондон, но в тежка категория.
