Сам Греко е легенда в киокушин карате и К-1. Тренира от 11-годишен и започва да участва в турнири на 18 години. Утвърждава се сред най-добрите и печели няколко години поред австралийските първенства в тежка категория. През 1992 година завършва трети на турнира Купа Сингапур, след което изненадващо напуска киокушин, за да започне професионална карате кариера. Две години по-късно става световен шампион и се мести в К-1.
Денят, в който решава да смени киокушин и да започне професионална кариера, е ден, който Греко няма да забрави. Той разказва в профила си в Инстаграм историята около това свое решение, както и за срещата си с легендарния майстор на бойните изкуства Мас Ояма.
„Денят, който промени живота ми
Един от най-великите моменти в моята бойна кариера беше битката за купата на „Мас Ояма“ в Сингапур. Очевидно връхната точка бе да се сражаваш пред човека, легендата и основател на Киокушин Карате – Мас Ояма. Това беше много специален ден за мен, не заради моя двубой, а защото имах възможността да говоря с Ояма в частна среща за моя напредък и желанието ми да се превърна в професионален боец . Това очевидно означаваше, че трябва да напусна организацията на киокушин и да направя преход към преход към Сейдокикан / K1.
Не беше лесна среща. Но имах възможност да изложа моите доводи, за да направя тази крачка. В края на срещата той беше разочарован, но донякъде разбираше защо искам да се превърна в професионалист. Беше просто – защото трябваше да печеля долари, за да издържам семейството си чрез спорта, който обичах.
Беше рисково начинание, а в същото време бях толкова радостен и щастлив, че имах възможността да го обсъдя лично с него. И това е нещо, което ще помня до края на живота си.
Ояма ми прати писмо, в което ми пожела всичко най-добро и все пак остави отворена вратата за мен да се върна, ако някой ден поискам.
Забележка:
Анди Хъг и аз бяхме първите 2 бойци, които напуснаха организацията по киокушин, за да започна обещаваща кариера в бойните изкуства чрез K1.
Това беше промяна, която шокира повечето хора в света на киокушин, но интересното беше, че след няколко години други ме последваха и се присъединиха към нас на върха.
Гръбнакът към моя успех определено са тренировките по киокушин в продължение на много години. Не бих могъл да го направя без традиционната сила, която внедри в мен този спорт през годините. Сейдокайкан също изигра своята роля в моя успех, като ми позволи да продължа традиционализма на каратето и най-накрая да се присъединя към световната сцена K1.
Благодаря на всички замесени в тази история.Ч
