Манастирът Шаолин е основан през 495 г. по време на династия Северен Уей, в сенчестата долина в подножието на планината Шао Шъ, провинция Хънан. Именно от това местоположение идва и името му – „Шаолин“ означава „Млада гора“. Построен по заповед на император Сяо Уън и ръководен от индийския монах Батуо, той бързо се превръща в духовен център на будизма в Китай.
Истинската слава на Шаолин започва с пристигането на Бодхидхарма – индийски монах, който в продължение на девет години медитира в пещера над храма и поставя основите на учението Чан (Дзен). За да укрепи тялото и ума на монасите, той въвежда специални упражнения, които се съчетават със съществуващи бойни техники. Така се ражда уникалният стил на шаолинското у-шу.
През VII век, при династия Суй, 13 монаси от Шаолин спасяват бъдещия император Ли Шъмин. В знак на благодарност, когато той се възкачва на трона на династия Тан, им разрешава да развият собствена бойна система, а храмът получава титлата „Първи манастир в Поднебесната“.
С времето техниките на Шаолин се оформят в пет основни стила – Тигър, Дракон, Жерав, Змия и Леопард – всеки развиващ различни качества като сила, бързина, гъвкавост и дух. Монасите усъвършенстват и бой с оръжия – от обикновена тояга до копие и сабя.
През вековете храмът е разрушаван и възстановяван многократно, а по време на Културната революция опустява. През 1979 г. монасите се завръщат и възраждат традицията. Днес Шаолин е световен символ на бойните изкуства и вечна връзка между духовното учение и физическото усъвършенстване.
