Антония Маринова: Контузиите минават, но това да ти вдигнат ръката трае дълго (ВИДЕО)

Бойните изкуства отдавна вече не са зона само за мъже. През годините дори на национално ниво българките започнаха да носят повече медали и трофеи, отколкото мъжете. Затова винаги е интересно да следим събитията в женския спорт, особено на фона на неприятните новини, които не спират да идват от Париж в последно време. Далеч по-позитивно бе настроението, когато се срещнахме с Антония Маринова след професионалния ѝ дебют в муай-тай във веригата Pro Fight. Тя постигна успех с решение над италианката Гиада Ло Версо. Екипът на Boec.bg разговаря с нея, за да провери плановете ѝ, мотивите, за да се заеме с бойните изкуства и дали има намерение да се впусне в олимпийския кикбокс, когато спортът официално бъде припознат от Международния олимпийски комитет.

На първо място искахме да разберем, защо муай-тай е толкова привлекателен за Маринова. Тя сама признава, че разликите с кикбокса не са особено големи и се изразяват основно в боя в клинч и нанасянето на удари с лакти. И все пак това са съществени детайли, които изискват по-специална подготовка.

„От доста време искам да пробвам една среща муай-тай, за да видя дали ще ми допадне повече. Хареса ми, допадна ми, но трябва да потренираме повече клинч, лакти и като цяло“, каза Антония.

Неин треньор е небезизвестният Марио Кирилов, който през изминалите няколко години се утвърди, като един от водещите специалисти у нас. Той играе ролята и на мениджър на Антония Маринова, което означава, че е негова отговорността да ѝ намира подходящи съперници на ринга.

Голямата цел за талантливата българка е да се добере до веригите от ранга на ONE Championship, където в момента друга наша сънародничка пише история, като първата кикбоксьорка от България – Теодора Кирилова. Съвпадението с името на треньора съвсем не е случайно. Двамата са семейство и дори дъщеря им – Дария Кирилова, записа своя дебют именно в галата, в която и Маринова откри сметката си в муай-тай.

„Олимпийският кикбокс може да ме поблазни само, ако е К-1, но, като цяло, си държа на профито“, сподели още Тони в отговор на въпроса ни, дали не би се върнала към аматьорите, ако за Олимпиадата в Лос Анджелис кикбоксът бъде включен в програмата.

На този етап Маринова планира да работи по-усърдно върху уменията си с лакти и клинч. Целта ѝ е да направи още няколко професионални срещи с надеждата да бъде забелязана на още по-високо ниво.

Какви обаче са причините едно младо момиче да избере един толкова труден спорт за своето кариерно развитие? Оказва се, че рисковете от аркади, счупване на носа, подсинените очи и всичко друго, което неизменно съпътства кикбокса и муай-тая, не са страхове, които да надделяват над емоцията на това да усети вкуса на победата.

„До някаква степен ме притесняват контузиите, защото никой не иска да излезе навън и да е шит, носът му да е подут или нещо от сорта. Ако обаче наистина много те влече спортът, това ще премине и ще се забрави и няма да е голям проблем. Но чувството да ти вдигнат ръката е завинаги“, категорична е Антония Маринова.

Сега тя си е дала няколко седмици почивка и след това отново се завръща в залата в очакване на следващото си предизвикателство между въжетата.