Да поставиш край на професионалната си кариера е истинско психологическо предизвикателство за всеки боец, защото точно в този момент умът е изпълнен с редица въпроси, които изискват спокоен и неемоционален преглед. Какво следва оттук нататък за мен? Мога ли да постигна още добри неща за себе си и близките? Как да се събудя в един различен живот, при условие че двубоите са всичко, което мога да върша и което съм правил десетилетия наред? Наистина ли вече не ставам?
Тези противоречия изпълват сърцата и съзнанието на бойните атлети и често пъти те живеят с тези въпроси много преди последния си двубой. Можем да бъдем сигурни, че гореописаният синдром е абсолютно валиден за Тони Фъргюсън в настоящия момент. На 40 години легендарният американски боец регистрира осма поредна загуба по време на събитието UFC on ABC: Sandhagen vs Nurmagomedov, след като бе победен от Майкъл Киеза със задушаваща техника (Rear naked choke) в средата на първия рунд.
Загубата в Абу Даби бе първият момент, в който бойният свят сякаш долови усещането на Тони, че моментът за край на кариерата му наближава. Самият Фъргюсън беше разкъсан между собствената нагласа за възможностите си, реалният резултат от мача и необходимостта да продължи с битките. Пред Даниел Кормие той заяви, че е могъл да се справи по-добре, иска да почине, но като знак за готовността да сложи точка оставя само едната си ръкавица в октагона, а като символ на желанието да продължи взима другата със себе си. Впоследствие коментар по темата направи и пенсионираният Хабиб Нурмагомедов, с когото двамата имаха 5 опита в миналото да се изправят един срещу друг, но по различни причини това така и не се случи.
„Загубата му не е изненада за мен, той е на 40 години. Тялото вече не издържа. Искам да му пожелая всичко най-добро, той наистина е един от най-добрите, които някога са били в UFC“, заяви дагестанецът пред журналисти.
Любопитна подробност е, че същото събитие бе оглавено от малкия братовчед на Хабиб – Умар Нурмагомедов, който стремглаво се катери нагоре и вероятно ще получи възможност за шампионски двубой съвсем скоро. Усещате ли нюанса? Умар Нурмагомедов е главна битка на ивента, а първият му професионален двубой е през 2016-а година – година след първия опит за организиране на мач между Хабиб и Тони и близо 8 години, след като Фъргюсън е вече в професионалните битки. Годините летят, Тони все още се бие, а Хабиб коментира представянето му, докато стиска палци за малкия си братовчед. Прилича на съшити факти, които не означават нищо, но въпросът, който е редно да си зададем е ясен:
Дойде ли моментът Тони да постави и двете си ръкавици в октагона?
Първо малко математика. Тони е на 40 години и в актива си има 36 професионални двубоя. Първата му битка под шапката на UFC е още преди да получи договор за участие в събития на компанията, а именно като част от избраните бойци за бойното риалити шоу на организацията „The Ultimate Fighter“ през 2015-а година. За първи път Фъргюсън влиза в този тип единоборства седем години преди този момент – през 2008-а година. По груби сметки към днешна дата американецът има 16 активни години в ММА, което е сериозен период, когато говорим за професионален боен атлет. Неминуемо физическото и психологическо изхабяване от тези години на сблъсъци е на лице. Тук говорим за амортизация на стави и мускули, натрупани травми, нарушен потенциал за поносимост към удари, психологическо изхабяване от тежки тренировъчни лагери, умора, светлини на прожекторите, очаквания. Всички тези фактори трябва да бъдат взети под внимание, а към тях да се добавят и няколко момента в кариерата на Тони, в които се заговори за ментални проблеми.
Странното в случая на Фъргюсън е, че пътят към ужасяващата поредица от 8 поредни загуби, която го извади от всякакви сметки за успех в полусредната категория на UFC дойде някак си изведнъж със злополучната битка срещу Джъстин Гейджи, когато „Ел Кукуи“ бе нокаутиран за първи път. До този момент Тони беше в поредица от 12 поредни успеха срещу бойци като Доналд Черони, Антъни Петис, Кевин Лий, Рафаел дос Аньос, Едсон Барбоса и други. След двубоя с Гейджи Тони инкасира поредица от загуби срещу Майкъл Чандлър, Чарлз Оливейра, Бенеил Дариуш, Нейт Диаз, Боби Грийн, Пади Пимблет, а сега и срещу Майкъл Киеза. Възможно ли е техническият нокаут от Гейджи да е нарушил физическия потенциал на Тони за двубои на най-високо ниво и той повече да не е могъл да бъде същият боец? В допълнение, след техническия нокаут на Гейджи, последва и нокаут в мача срещу Чандлър. Това са единствените пъти, когато Тони е нокаутиран за 16-те си години кариера, но и двата случая са в рамките на едва три години. В последните осем загуби на Тони само три са със съдийско решение, две са от от удари и три след събмишън. Статистиката констатира регрес, но тук е необходимо да се направи и трезва оценка на възможностите на боеца да бъде отново фактор в категорията.
След толкова загуби и на тази възраст, с тези контузии и амортизация, трудно можем да говорим за обратен път към върха на полусредна категория. Въпросът вече има и здравословен компонент, който не може да изключи възможността Тони да получи тежък нокаут при някои от следващите си двубои, ако реши да продължи – хипотетична ситуация, която трябва да бъде избегната. Президентът Дейна Уайт също заяви, че се надява Фъргюсън да прекрати кариерата си. При такова стечение на събитията най-доброто, което може да бъде направено за Тони и той несъмнено го заслужава, е шанс за бенефисен мач, който всички се надяваме да спечели, за да се оттегли в позицията на боеца и шампиона, когото харесваме и познаваме.
Почти еретичният въпрос – може ли Тони да продължи, остава на дневен ред все още. Вероятно всички искаме да видим неговото спортно чудо, задвижено от изключителния му воински дух, комплексните му умения, въображението му на боец и потенциала да бъде опасен както в стойка, така и на земя. Някои биха казали, че за 16 години Тони все пак е успял да се съхрани, защото е нокаутиран едва два пъти. През годините сме виждали и други хора, които подобно на феникс се издигат от пепелта и правят стойностни двубои. Витор Белфорт направи мощно завръщане, макар критиците да отдадоха успехите му на тестостероновата терапия, на която се подложи. До съвсем скоро, на сериозна спортна възраст, руската легенда Фьодор Емеляненко постигна успехи в клетката на Bellator. През 2017-а година Джордж Сейнт-Пиер се завърна след 4 години отсъствие, направи дебют в средна категория, победи Майк Биспин и стана шампион от нищото. Но това са различни случаи, с различен бекграунд и специфика. Казусът на Тони Фъргюсън носи своите особености и по тази причина може би е редно да бъде разглеждан отделно.
Тони даде изключително много на ММА. Той се изправи срещу едни от най-добрите и победи много от тях. Фъргюсън е институция в смесените бойни изкуства, която ще остане в историята на UFC, като един от най-екстравагантните и нестандартни примери за боец способен да разкрие красотата на битката по неподражаем начин. Освен всичко бойният атлет е пример за истински дух и борбеност. За един от последните си двубои американецът се обади на бившия военноморски тюлен и фанатик по отношение на физическите упражнения и натоварвания – Дейвид Гогинс, с молба да тренират заедно. Запазената марка на Дейвид беше да извади човека, с когото тренира от зоната му на комфорт и да го подложи на невъобразимо физическо усилие. Въпреки видеата, на които Тони повръща в кофи и торбички, Гогинс призна, че боецът носи изключителен дух. Всички тези факти са знак за стойността, която Фъргюсън остави в света на ММА с присъствието си.
Въпросът вече е дали дойде моментът боецът да се превърне в легенда от другата страна на мрежата и ако да, дали това може да се случи по най-достойния начин за него – с един последен двубой, след който американецът да види ръката си вдигната още веднъж. Всички се надяваме това да се случи за Тони съвсем скоро, след което думите на Хабиб да се окажат пророчески и най-доброто в неговия живот да започне тепърва. Преди всичко е необходимо Фъргюсън да намери отговор вътре в себе си може ли воинът да продължи своя път по друг начин и извън своето бойно поле и действителност. Рано или късно всеки боец дава положителен отговор на това питане. Въпросът е само какво оставя след себе си, когато светлините угасват зад гърба му. В конкретния случай наследството на Тони е неоспоримо.
