Във войната между UFC и Франсис Нгану няма печеливши и това със сигурност е ясно на всеки. Тя обаче се виждаше отдалече и въпреки това никой не се постара да я предотврати. А последиците и тук ще бъдат катастрофални и за двете страни.
Kакто при всяка себеуважаваща се война в основата на всичко стоят парите! Жалко, но факт. Ако се поставим в обувките на двата лагера ще видим, че и двете страни имат своите стойностни аргументи. И макар всеки да е прав за себе си, Дейна Уайт и Франсис Нгану (ще) се окопават все повече и повече и накрая потърпевшите отново ще са феновете и крайните потребители.
Камерунецът е прав да иска по-високо заплащане. Смешно е шампионът на UFC в тежка категория да взима по-малко от $1 милион за първата си защита. Това е нереално. Да, смесените бойни изкуства са сравнително нов спорт и ще трябва много вода да изтече преди заплащането в UFC (най-богатата и комерсиална верига) да се изравни поне малко с това в профи бокса.
Проблемът с финансовото подсигуряване на бойците в UFC тепърва ще става по-голям и рано или късно ще започнат да падат глави. През 2016-та UFC бе продадено за $4 милиарда. Спонсорите също се увеличават с всяка година. В същото време главните герои получават трохи. Може би след 15-20 години на тях ще се гледа като на хората, които са подели революцията в спорта. Може би след 20 лета, когато най-добрите бойци получават по $10-15 милиона на мач, те ще благодарят на Франсис Нгану и Джон Джоунс за саможертвите и изгубеното време. Това обаче няма да направи банковите им сметки по-големи.
Голямото желание на „Хищника“ е в новия му договор да има опцията за боксови мачове, а най-голямата цел на Нгану е Тайсън Фюри. Подобен мач би бил интересен до началния гонг. Тогава всичко ще отиде на вятъра. Един път вече видяхме какво се случва когато изправиш най-добрия ММА боец срещу пенсиониран боксьор. И не, максимата че „в тежка категория един удар променя всичко“ не върви тук.
Тайсън Фюри се изправи от четири нокдауна от Дионтей Уайлдър. Франсис Нгану има силата, но едва ли ще е пресилено да кажем, че технически той е по-зле и от „Бронзовия бомбардировач“. Фюри е съвсем различна манджа и мач между него и Нгану ще съсипе ММА кариерата на африканеца. Ако такава изобщо му е останала.
Дори да направи така мечатните торби с пари, боксът за него ще е затворена страница след урока, който „Краля на циганите“ ще му изнесе. Живеем в такива времена, че всичко се прави за момента. Утре си забравен. А и някак не върви да се пуснеш директно срещу най-добрия и след това да отидеш на по-долно ниво. Не и в „сладката наука“.
Какво да кажем за UFC тогава… За разлика от бокса, тежката категория никога не е била най-бляскавата в ММА веригата. Но в момента положението в нея е още по-разклатено. Стипе Миочич е на 39, Джон Джоунс не се е бил от 2020-та и не се знае кога точно ще го видим в клетката, самият Нгану е на 35! И въпреки това, Франсис продава по-добре от всеки друг в дивизията.
В последния си мач срещу Сирил Ган Нгану показа нагледно, че е най-опасният и непредсказуем шампион в тежката дивизия за последните години, ако не и в цялата история. Всички очаквахме нокаут и откъснати глави. Вместо това, Нгану демонстрира че той не напразно се състезава в спорт наречен СМЕСЕНИ БОЙНИ ИЗКУСТВА. Бокс, борба, джудо, муай тай, граплинг… Нгану показа, че може да бъде също толкова доминиращ на земята, както е и в стойка.
Това е като при филмовите актьори, които правят силна роля, която става по-разпознаваема от самите тях. След време те я намразват, защото хората ги асоциират предимно с нея и другите им изпълнения остават далеч на заден план. Тъжно, но факт. Представете си само как Нгану отказва следващия претендент за титлата чрез ключ на ръката! Или чрез ‘риър-нейкед-чоук’. Това ще го изпрати в съвсем друга галактика спрямо всички преди него.
Нищо чудно да сме видяли всичко от Франсис Нгану в UFC. Поне за тази година със сигурност. Той ще се подложи на операция на коляното, която ще го извади извън строя за дълго време. В същото време ще трябва да се намери временен шампион, а неоновите стрелки сочат към Стипе и „Боунс“. А можеше да е толкова по-различно и интересно. Нгану просто е изтеглил късата клечка да се роди по-рано.
Този, който държи златото определя правилата. Златно правило! Нгану не е Канело Алварес. Той не може да откаже с лека ръка $300 милиона от DAZN, да поеме съдбата си в собствените си ръце и в крайна сметка отново да е на печалба. Не и с шеф като Дейна Уайт. Боксът е монополизиран, но не до такава степен като в ММА. Никъде не плащат толкова, колкото в UFC. А това говори достатъчно за ситуацията, в която е поставен Нгану.
„Ние предоставяме най-добрата сцена – ако искаш да се биеш при нас, добре си дошъл. Ако ли не, довиждане“. Самият Уайт каза това по адрес на шампиона си. И то още преди защитата срещу Ган. На ход е Нгану. Той обаче май няма правилни маневри. Поне не и за своето добро…
