Още с раждането си ние започваме да възприемаме информация чрез звуковите и слуховите си канали. Те са силно развити у хората. Звукът може да въздейства, както положително, така и отрицателно, а в някои случаи дори и разрушително. Още от древността се е считало че звуците притежават магическо действие и имат влияние върху нервната система на човека. Това широко се използва в източните бойни изкуства или т.н. КИАЙ.
Киай – това е уникално изкуство, което заема особено място сред методите за водене на бой. Думата „киай“ се състои от двете думи „ки“ и „ай“.
„Ки“ – това е енергията и волята, а „ай“ – съсредоточаване и обединяване. Киай-я отразява на какво ниво, човек владее „ки“ , както и неговото вътрешно физическо и ментално състояние, проявяващо се чрез техния боен вик.
„Ура!” – руски вик
Една от версиите за произхода са:
- От татарската дума „ур“, което означава „бий“;
- „уррра“ – южнославянски термин (да превземем върха),
- от литовското „вираи“ (vir) – мъж, мъжки;
- българското „Урва“, което означава „връх“, „на върха“;
- от тюркското възклицание „Hu Raj“, което може да се преведе като „В рая”;
- от калмикси (Западните Монголи) – „Уралан!”, което се превежда „напред”.
Казват, че „Ура!” викат не само руснаците, но и немците: „Hurra!”, англичаните: „Hurray!”, французите: „Hurrah!”, и италианците: „Urra!”.
Още няколко съвременни викове:
- „Аллах акбар“ (Бог е велик) – вик на рабите и частност мюсюлманите;
- „Банзай“, „Гейка банзай!“, което може да се преведе като „За много години, императоре!“– японците;
- „Мансе” – корейците;
- „Вансуй” – китайците;
- „Viva la France!” – (Да живее Франция) – французите;
- „Bole So Nihal, Sat Sri Akal” – „Победа е за тези, които повтарят името на Всевишния!” – сикхи;
- „Хо-хой!” – кюрди;
- „Сигиди!“ – зулуси;
- „Хурра” – фински;
- „На нож!“ – българи.
Вече остарели, но вероятно използващи се от някои подразделения/армии:
„Алла!” (Бог) – така е викала Османската империя;
„Ахарай!” – (След мен) на иврит – бойният вик на древните евреи;
„Бар-рр-а!” – викът на римските легионери през тръби от слонска кост;
„Марга!” (Убивай!) – боен девиз на сарматите;
„Монжуа!” и „Сен-Дени” (съкратено от „Mont-joie Saint-Denis” или “Нашата защита Свети Дионисий”) – франки, германски племена;
„Nobiscum Deus” (С нами Бог!) – византийци;
„Caelum denique!” (Най-накрая в рая!) и „Deus vult” (Това искаше Бог) – бойните викове на кръстоносците;
„Босеан!” – викът на тамплиерите;
„White Dragon!” – англичани;
„Сантяго!” (Свети Яков е с нас!) —конкистадори;
„Alba gu bràth!” (Шотландия завинаги) – шотландци;
„Rebel yell” – бойният вик на конфедератите по време на Гражданската война в САЩ;
„Форвартс!” (Напред) – така са викали пруси и австрийци;
„Алга!” (Напред) – вик на древните киргизи, както и на казаките;
„Савойя!” – са викали италианците до края на Втората световна война.
Статията подготви Станислава Бойчева
