Масааки Хацуми – един от последните живи майстори на древното бойно изкуство нинджуцу – описва нинджите от миналото като съвършените атлети на своето време. Техният режим на подготовка бил толкова цялостен и всеобхватен, че дори японският олимпийски отбор от 1964 г. сериозно обмислял да включи елементи от него в своята тренировъчна програма.
Нинджите – древните универсални бойци
Нинджите не били просто шпиони или сенчести убийци, както често ги представят в поп културата. Те били истински майстори на физическите и бойни изкуства. Отличавали се в бягане, скачане, плуване, катерене, преходи на дълги разстояния, хвърляне на оръжия и още много умения. Владеели традиционни бойни дисциплини като кендо (бой с меч), кюдо (стрелба с лък), нагината-до (бой с алебарда), както и предшествениците на съвременните джудо и карате.
Обучението по нинджуцу започвало още в ранна възраст – обикновено при деца, родени в нинджа семейства. Знанията се предавали от баща на син, като занаят, а различните кланове ревниво пазели тайните си. Много от тези кланове работели за различни феодални господари и често се оказвали от двете страни на един и същ конфликт. В такива ситуации тайните техники и похвати често решавали изхода.
Тренировки в планински усамотения
Обучението било интензивно и се провеждало в тайни лагери, обикновено в планините. Най-известните школи били в провинциите Ига и Кога – централна Япония. Всекидневните тренировки включвали работа с меч, лък, копие и други оръжия като тонки. Особено внимание се отделяло на умения като катерене по стени, прекосяване на реки, използване на специални приспособления и ездитба.
Физическа подготовка – отвъд човешките възможности
Сейко Фуджита – 14-ият майстор на школата Кога – твърдял, че нинджите можели да изминат разстоянието от Едо (днешно Токио) до Осака – около 560 км – за едва три дни. За да развият тази способност, те тренирали, като накланяли тялото си напред или настрани, принуждавайки се да вървят бързо, за да запазят равновесие.
Те практикували ходене с дървени сандали (гета) върху лед, за да усъвършенстват баланса и безшумното движение. Обувките им били подплатени с памук, така че да не се чува звук при движение. При придвижване покрай сгради, се притискали до стената и се движели странично, почти невидими.
Нинджите били виртуози в изкачването и проникването в сгради. Много от тях можели да скачат на височина над 2 метра – постижение, достойно за олимпийски рекорд и днес.
Психическа и духовна подготовка
Освен физическа сила, нинджите развивали и своите умствени и духовни способности. Те трябвало да мислят бързо, да решават сложни ситуации и да действат със светкавична точност. Изостряли сетивата си до степен, която съвременните хора често възприемат като свръхестествена.
Един от най-уважаваните автори и изследователи на темата – Хейшичиро Окусе – пише в последната си книга „Скритото нинджуцу: Тайните мисли и стратегии на нинджата“, че именно духовната сила и умствената дисциплина били ключът към успеха им. Според него, нинджата вярвал, че „няма нищо невъзможно“, и използвал разума си като основно оръжие.
Куджи-кири – тайнствената духовна практика
Особено интересно е използването на куджи-кири – серия от магически знаци, правени с пръсти, които помагали на нинджата да се съсредоточи и да контролира страха си в опасни моменти. Тази техника произхожда от езотеричния будизъм и планинското учение Шугендо, като числото девет (куджи) се смята за свещено.
Нинджата изричал мантри и сутри, докато преплитал пръстите си по 81 различни начина. Практиката им давала вътрешна сила и самоувереност, а в някои случаи дори била използвана за хипнотизиране или временно парализиране на противника – нещо като „зъл поглед“ или проклятие.
Историята на нинджите не е просто разказ за тайни операции и нощни мисии. Това е история за изключителна дисциплина, физическа и духовна издръжливост, и дълбоко познание за човешката природа. Днес, в свят, в който всичко е достъпно с едно натискане на бутон, уроците на нинджите напомнят за силата на самоконтрола, постоянството и вярата в невъзможното.
