В серия от материали, посветени на японското сумо, ще ви запознаем с този древен спорт, идващ от „Страната на изгряващото слънце“.
В миналата статия ви разказахме за индивидуалните сумо рангове, като стигнахме до най-висшия от тях – „йокозуна“. Сега ще разгледаме обстойно този ранг, както и исторически колко и кои сумисти са достигнали до него.
„Йокозуна“ е най-висшият ранг в сумото. В буквален превод означава „хоризонтално въже“ заради най-характерния символ на ранга – широкото въже, което се нарича „цуна“. То се препасва около пояса. Въжето е подобно по вид и предназначение на „шименава“, което се използва за обозначаване на свещени места в шинтоизма. Самото въже може да тежи до 20 килограма и се използва само по време на дохьо-ири – встъпителната церемония на йокозуна върху дохьото.
Въжето се връзва на гърба по характерен начин, свързан и със стила на дохьо-ири, предпочитан от съответния йокозуна. В по-свободна интерпретация обикновено йокозуна се превежда като „велик шампион“.
„Йокозуна“ е уникален ранг в сумото. За последните триста години, откакто е въведен, само 72-ма сумисти са били удостоени с това звание.
Има много привилегии и задължения, характерни само за този ранг. „Йокозуна“ не може да бъде понижаван например. Веднъж удостоен с това звание „йокозуна“, е задължен да показва изключително високи резултати във всеки турнир и постоянно да е в конкуренцията за първото място. Ако показва слаби резултати, от него се очаква да се оттегли от състезателна дейност. „Йокозуна“ трябва да бъде перфектен във всяко едно отношение винаги и навсякъде, включително в личния си живот. Всяка грешна постъпка, която не се смята за достойна за този висок ранг, бива обсъждана от комитета по избор на „йокозуна“ и може да доведе до принудително отнемане на ранга и правото да се състезава.
В настоящият момент има двама сумисти с ранг „йокозуна“ или „велик шампион“ – Хакухо и Какурю. И двамата са монголци.
От всички 72 сумисти, които са поучили това звание, само шестима от тях не са японци.
Пръв хегемонията разбива хаваецът Акебоно. Той получава най-висшия ранг в сумото през 1993 година като в цялата си кариера печели 11 големи турнира.
През 1999 година друг хаваец е удостоен като „йокозуна“ – Мусашимару като той печели 12 турнира.
След тях идва монголска ера в сумото. Тя започва през 2003 година когато Асашорю си завоюва най-висшето звание в японското сумо.
Печелейки 25 турнира, той се превръща в легенда. Само японците Тайхо и Чионофуджи имат повече от него победи на големи състезания, съответно 32 и 31.
Това, обаче се променя в следващите години. През 2007 година втори монголец се превръща в „йокозуна“ – Хакухо. От тогава насам той е спечелил общо 42 турнира, с което окупира върха в цялата история на сумото.
Покрай успехите на Асашорю и Хакухо в Монголия този спорт се превръща в религия и дали поради това или друго следващите двама, които получават ранг „йокозуна“ са отново представители на страната на Чингис хан – Харумафуджи и спечелилият последният голям турнир – този в Нагоя – Какурю. Харумафуджи, обаче прекратява кариерата си през 2017 година. В същата година е определен и последният за момента „йокозуна“ – Кисеносато. 17 години след последният японски „йокозуна“ – Ваканохана, Япония има нов лидер в този спорт. Неговата кариера като „велик шампион“ обаче не трае дълго. Той печели само два турнира и след едва две години прекратява кариерата си поради контузии и незадоволителни резултати.
В следващата статия ще ви запознаем с най-добрите сумисти, получили ранг „озеки“ в цялата история на сумото, сред които е и първият българин в японското сумо – Калоян Махлянов („Котоошу“).
