„Йокодзуна“ Терунофуджи остана много доволен след спечелването на шестата си купа на императора в най-висшата дивизия на японското сумо – „Макуучи“.
Монголецът за първи път приключи даден турнир с перфектен баланс от 15 успеха и нито едно поражение.
„Моята цел е да се боря с непобеденото сумо. Ще направя всичко най-добро, за да достигна до двуцифрена бройка спечелени големи турнири“, сподели сумистът след спечелването на последната за годината надпревара, „Japan Times“.
Интересното е, че тази купа е един вид подарък за рождения му ден. Терунофуджи стана на 30 години на 29 ноември. Той си пожела през следващата година да спечели поне толкова турнири, колкото взе през настоящата, а именно 4 от 6 възможни.
Монголският исполин се превърна в първия сумист за последните 32 години, който спечели първите си две състезания след промотирането му в най-високия ранк на сумото.
През тази година Терунофуджи Харуо стана и натурализиран японски гражданин, проправяйки пътя си да се дипломира като майстор на сумо след пенсиониране от активна състезания.
„Аз не съм толкова талантлив борец, способен да прави много неща“, каза Терунофуджи. „Винаги възнамерявам да атакувам и да се защитавам, като поставям голямото си тяло право към опонента. Винаги съм тренирал това, за да стигна към моето идеално сумо и усещам, че постепенно стигам до там”, разкрива 192-сантиметровият сумист.
Припомняме, че Терунофуджи беше избран за 73-я „йокодзуна“ в историята на този древен спорт. Монголецът е и петият представител на тази държава, който се изкачва до най-високия индивидуален ранг. Преди него това сториха великият Асашорю (между 2003-2010 година), Хакухо (от 2007 година насам), Харумафуджи (между 2012 и 2017 година) и Какурю (между 2014 и 2021 година). Интересното е, че през 21-и век е имало само 7 сумисти с ранг йокодзуна, от които именно петимата от Монголия, Мусашимару (1999-2003) от Американска Самоа и само един японец – Кисеносато (2017-2019).
През август 2020 година монголецът се завръща на дохьото от лекуването на много тежка травма, изненадвайки всички и печелейки „Нагоя Башо“.
Джантулгун Ган-Ердене, известен с прозвището си „Терунофуджи Харуо“, държеше втория по сила ранг – „озеки“ от 2015 (до към края на 2017 година) след като спечели „Нацу Башо“ 2015, нанесяйки и първа загуба от 36 срещи на великия шампион Хакухо по пътя за титлата.
Ужасяваща контузия, която налага операции и на двете му колена го изважда от спорта между 2017 и 2018 година като той дори мисли за отказване.
Завръщането му на дохиото е феноменално. Терунофуджи тръгва от 5-а дивизия – „Джонидан“, печелейки 7 от 7 победи. Изкачва се до „Санданме“, но след 6 успеха в 7 срещи влиза в третата по сила дивизия. В „Макушита“ участва в три турнира, като в първите два приключва с баланс от 6 успеха и 1 поражение, а третия го печели след 7 поредни победи, което го изкачва във втората по сила дивизия – „Джурьо“, където печели още в първия си турнир (13 успеха и 2 поражения). Две надпревари по-късно той вече е при най-добрите – в „Макуучи“, печелейки и втората си купа на императора, още в първия си турнир.
Още при навлизането му в сумото – през 2011 година, Терунофуджи демонстрира таланта си след като след само 25 турнира влиза при най-добрите, тези в дивизия „Макуучи“. В цялата история на японското сумо само двама други сумисти са се изкачили в йерархията по-бързо от Терунофуджи. Това са великите шампиони и носители на най-висок ранг – „йокодзуна“ – Асашорю и Таканохана– след 23 турнира.