Тома Никифоров продължава битката за олимпийска квота в категория до 100 кг. Роденият в Белгия българин вече е в Грузия, където тази седмица ще се проведе състезанието от сериите Голем шлем.
Звездата в джудото сподели очакванията си искрено пред колегите от „Българи Днес“:
„Чак когато тръгнах на училище, научих френски език. Нямаше как. Живеехме в Белгия. Преди това научих първо български. У дома винаги сме говорили на него. Майка и татко държат на корените. България е над всичко като държава и традиции. Като отношение между хората. Чувствам се повече българин от повечето българи. Звучи странно. Тези неща нямам право да ги казвам на белгийските журналисти, защото ми се дразнят.“
В своята кариера 28-годишният боец е печелил медали от всички големи първенства. Липсва само олимпийско отличие.
„Още не съм в най-добрата форма. Намирам се на 75-80% от моя капацитет. Олимпийските игри в Токио са след 4 месеца. Най-голямата цел е да взема медал там.“
Тома се връща по няколко пъти на година в България. Пътува след голямо първенство, когато има няколко дни почивка.
„Всичките баби и дядовци са още живи. Имам много роднини и приятели. Дори повече в България, отколкото в Белгия. Балканските държави обичат да се събират по заведения. Да хапват и да пийват. Аз съм веселяк. Повечето време съм в София. Лятото съм във Варна. Хубаво и спокойно ни е там. Сега си имаме и дъщеричка“, искрен е Никифоров.
„Тя е със странно име. Не е типично българско. Казва се Азалия. Когато го чуят, хората в Белгия си казват, че е българско. Докато жена ми беше бременна, се чудехме как да я кръстим. Исках да е с българско име. Един ден, докато четях библията на български, излезе името Азария. То е мъжко. Майка ми даде идеята да сменим „р“ с „л“. Азалия е много хубаво цвете. Жена ми веднага се съгласи.“
Джудистът има няколко татуировки по тялото. Сред тях е огромен кръст на гърба.
„Набожно момче съм. Винаги се кръстя и моля преди мачове. Ходя на църква с жената и детето – призна пред „България Днес“ елитният спортист. – Направих си татуировката с думите на Дан Колов много отдавна. Всички български мъже трябва да я имат на тялото.“
„За пръв път ми се случва. Вътрешно бях щастлив, че финалът ще е български. Казахме си, че ще се видим на татамито. Оттам насетне не сме говорили. Все пак е боен спорт. Отиваме да се борим, а не да се целуваме или танцуваме. Финалът беше красив. Сборихме се на 100 процента. За малко да му счупя носа. Той ме ритна в крака. Не сме се пазили. Играхме за златото. Този ден аз бях по-добрият. Пожелах му да имаме още много подобни финали между нас. Той написа в социалните мрежи, че да загубиш финал от приятел не е истинска загуба. Дружбата победи.”
„Когато спечелих, веднага ми се насълзиха очите – добави Никифоров. – Емоционално момче съм. Не ме е срам да показвам чувствата. Когато ми се реве, си рева. Когато ми е хубаво, се смея. Тези сълзи на стълбичката бяха от щастие.“
Тома Никифоров претърпя общо 9 операции в своята кариера. Последните три поставиха под въпрос участието на Игрите в Токио.
„Първо скъсах кръстни връзки. Завърнах се и взех един-два медала. След което извадих лявото рамо на Европейското първенство. Когато отново се възстанових, на последната тренировка преди първото състезание извадих другото рамо. Бях постоянно под напрежение през последните две години.“
„Олекна ми, когато отпадна олимпиадата, защото не бях на 100%. Няма как да се завърнеш след 3 поредни операции и за няколко месеца да си в топформа. Получих цяла година. Казах си – това е моят шанс. Имам време да възстановя. Да вляза в ритъм. Промених си джудото заради операциите. Страхувах се да не извадя отново рамото. Има техники, които ограничавам.“
