Анастасия Балабан е национална състезателка на България при жените до 48 килограма. От нея се очакват големи успехи в бъдеще, предвид многото отличия при девойките.
19-годишната джудистка завърши пета на Световното първенство за възрастта си през 2021 година. Само след месец България приема Европейското първенство по джудо за мъже и жени, а надеждите на страната ни при дамите са свързани и с нея.
Миналата седмица тя участва на Европейската купа в Прага, където елиминира Ева Перес Солер (Испания), след което загуби от Катарина Танцер (Австрия).
За читателите на Boec.BG Анастасия коментира турнира, сподели очакванията си за близкото бъдеще и говори по много интересни теми.
„Направих грешка във втория кръг и предвид необичайно голям брой състезатели не успях да продължа напред. Обикновено сме по-малко и втората среща е четвъртфинал, което означава, че при победа ще играя полуфинала, но и при загуба мога да продължа към репешажите и това дава шанс да се боря за бронзов медал“, започна Балабан.
„Направихме анализ с личния ми треньор, ще има малко корекция в програмата за подготовка, но не и съществена. Конкуренцията при жените е много висока, някои карат трети олимпийски цикъл – това означава, че имат невероятен опит и много високо ниво на майсторство. От моя страна и на всички други млади спортистки – ние сме по-гладни за успехи, заредени с енергия, ентусиазъм и желание, съвсем няма какво да губим. Тези аспекти ни поставят в почти равни условия.“
„Към загубите трябва да се отнасяме философски – без тях няма прогрес, те най-много ти показват къде е слабото ти място. Разбира се, да печелиш медали е приятно, но понякога не всичко върви както ти се иска.“
Предстоящото Европейско първенство ще бъде в София през април.
„Повечето хора, които не са толково навътре в професионалния спорт, не правят особена разлика между състезания. Важно е това да се казва. Европейското първенство (както и Световното) са състезания, които в повечето държави формират бюджет на федерации. Всички други турнири и спечелени медали нямат никакво значение. Затова всяка държава ще бъде представена от състезател, който с много висока вероятност ще вземе медал. Слаби няма да има. За мен това ще е първото Европейско при жените, поглеждам към него с интерес и с любопитство, с предизвикателство колко добра форма ще успея да развоя към този момент.“
„Имах сериозна контузия на ключицата ноември месец, бях принудена да се възстановявам и съответно частично загубих спортната си форма. В момента все още я набирам, има още месец и половина преди Европейското, така ще видим докъде ще стигна. Но знам със сигурност, че това ще е само отправна точка и по пътя към квота за Париж 2024 ще трябва да я увелича поне двойно“, признава талантливата джудистка.
„С публиката съм в неутрални взаимоотношения – тя нито ми пречи, нито помага. Добре е, че е в София защо не трябва да пътуваме никъде, организаторите ще са от българската федерация и се подразбира, че ще ни помагат.“
За реакциите на роднините, когато Анастасия е на татамито.
„Всеки, който има роднина тренираш същия спорт, знае тези чувства, емоции и преживявания, а когато гледаш отстрани, те са много силни и смесени. Баща ми е личният ми треньор – той е винаги до мен. Знам, че на него му е много трудно. Понякога дори е по-трудно отколкото на мен на татамито, защото едновременно трябва да изпълнява две роли – баща и треньор. Балансът между тях е много сложен, а границата е прекалено тънка.“
„Майка ми никога не гледа състезания на живо и не идва в залата – тя не издържа. Брат ми е 4 години по-малък и след него аз се запалих по джудо – идва, но много рядко, точно заради тези силни емоции, които преживява. И той тренира джудо и знае какво е. Но винаги ми е много приятно, когато е в залата – за мен е силен жест от неговата страна и усещам голяма подкрепа, която не може да се прояви по време на други елементи от ежедневието.“
„С джудо не е като да караш колело – веднъж се научи и няма как да забравиш. Съвсем различно е, постоянно трябва да се развиваш, не само в технически и физически план, а най-вече ментално и психически. Всяка тренировка цели да развиеш най-добрата версия на себе си, да усъвършенстваш силните си страни и стъпка по стъпка да елиминираш слабите. Никога не знаеш какво ще излезе по време на тренировката – тук не ти е стигнало търпение, там нещо си се ядосал, после даде воля на умората и така винаги има нещо.“
„За сега в сравнение с хора на моята възраст забелязвам колко по-спокойно се отнасям към проблеми, трудности, загуби, някакви сложно моменти от живота. Повечето се ядосват, изпадат в паника, правят някакви глупави неща – ние- джудистите всяка тренировка сме в подобни ситуации и просто сме свикнали. Така или иначе няма да е вечно и винаги ще дойде решение. Въпросът е на време и ресурс, който трябва да се даде за това. Също така всякакъв спорт уникално развива качество упоритост, а то после може да се прилага във друга сфера и дейност.“
За целите.
„Най-близката цел е ясна – да си взема квота за Париж 2024. Но няма смисъл да се концентрирам само върху цел, по правилно е вниманието ми да бъде насочено към всекидневни тренировки, постигане на по-малки цели, които допринасят за основната. Kъм нея трябва постоянен и стабилен труд, защото това е начинът – единствен и ефективен. В крайна сметка, целият този път е вътрешно изграждане на личност с дълготрайно последствие – подобрение на света – такава е философията на джудо и аз напълно съм съгласна с нея.“
„Нямам нужда от допълнителна мотивация. Състезанията за мен са празник, те са уникална възможност за проверка на всекидневния труд в залата, а след тях да се направят изводи за това накъде да вървя, какво трябва да направя за да стана още по-добра. Емоциите и вътрешното състояние, в които пребивават психиката и тялото по време на състезания са уникални, невъзможно е да ги опишеш с думи – това също много го обичам относно тях.“
„Извън джудо обичам да чета, готвя, разхождам се в планината или извън града, ако имам време. Най-вече гледам да си изпълня тренировъчен план и да се възстановя за да съм готова за следващата тренировка. Избягвам купони, дискотеки, шумни събирания – интроверт съм и подобни миропроятия ме изморяват и напрягат“, завърши Анастасия Балабан.
